|
|
12.10.2007 г.
Става дума за
средната класа в България, която може би е мит. Ако беше отчетлива реалност,
всички писаници по темата щяха да бъдат излишни. У нас, както е известно,
най-много се говори за онези неща, които си въобразяваме, че имаме, а
всъщност нямаме. Като футбола, например. Волейболът, който е на завидно
добро ниво, не е на мода. Нищо, че самият президент му е фен. Нищо, че го
дават по БНТ. Треньорът Мартин Стоев не е звезда, тъй като не кара крадено
ферари. Ако Пламен Константинов е полузвезда, то не е защото е първокласен
играч, а защото няколко сбръчкващи се репортерки си падат по него.
Стоманената ръка на отбора - Матей Казийски е почти неизвестен, тъй като
няма намерение да участвува в „Пълна промяна” и спортната му биография не е
свързана с култовата фраза: „На майка ти ...утката!”.
Така стои въпросът
и със средната класа в България. Тя е мит, не защото въобще отсъствува, а по
други причини. Икономическите коментатори я определят като някакъв мираж,
които се движи между 4 и 7% от населението. Голямата разлика в преценките се
дължи именно на неуловимостта на тази обществена прослойка. Тази неуловимост
е резултат на съзнателен отказ от външни демонстрации на социален статус. По
този признак неуловимата средна класа, на пръв поглед, се родее със
сенчестия бизнес. Но, всъщност, не е така. Разликата е, че докато средната
класа произвежда, сенчестата икономика обслужва. Тя, последната, обслужва
както тираджиите с проститутки, така и големите „национални проекти” с
офшорки и подставени фирми, наемайки мощностите на средната класа да свърши
работата. Защото все някой трябва да я свърши.
Ако
сравним оборотите на средната класа в България с тези на средната класа в
САЩ, ще стане много интересно. Американската статистика определя като такива
хората, които получават между 45 000 и 90 000 долара годишно. От гледна
точка на българския „малък” предприемач това е нормално, а според някои
направо си е „слаба ракия”. Друг е въпросът, че съдбата на американеца
зависи единствено от данъчната администрация. С други думи: плащаш си
данъците – нямаш проблеми.
Средният
български предприемач е заклещен между назначения капитализъм и държавната
администрация на България. Които процъфтяват в тандем. По тази причина у нас
можем да населим с чиновници един нов Пловдив. По същата причина джиповете
порше са като народна кола в София.
Всички теории за средната класа
казват, че тя, освен носител на предприемачески дух, собственост и финанси,
е онзи обществен мотор, които ражда иновациите и социално-икономическата
инициатива. А пък историческият опит от действията на средната класа в
Германия през 30-те години на миналия век, показва, че когато тя е
притисната до крайна степен, започва да реже глави.
Тъй че
да му мислят тия дето режат ленти. И техните спонсори.
|
|
|
