|
|
03.10.2007 г.
На 1 октомври Владимир Путин обяви, че е съгласен да оглави листата на „Единая
Россия” за предстоящите парламентарни избори за Държавна Дума на Руската
Федерация. Същият ден нашата БНТ смутолеви нещо в новините, като употреби
изречението - „действуващият президент на Русия се е кандидатирал за депутат
в листата на партията за парламентарните избори през декември”. Тази
формулировка, освен, че е смешна, не отразява в никаква степен политическата
действителност в Москва, която буквално се преобърна за часове.
На първо място – отпадна
цялата оперетна сага, която се въртеше по руските и световните медии за така
наречение „приемник”. Този въпрос, както и въпросът за „третия срок” на
Путин, беше свален от дневния ред на обществото. И не само на руското
общество, впрочем. Като почнем от консервативния „Гардиън” и стигнем до
таблоидите в Америка, доста наблюдатели през последните две години си
изкарваха хляба с упражнения на тази тема.
Един от сравнително успешните пророчески сценарии
за бъдещето на Владимир Владимирович гласеше, че той може би ще оглави
партия „Единная Россия” и по този начин ще контролира Думата, ще промени
закона за президентските пълномощия и прочие. Но уви - на предизборния
конгрес на „единоросите” Путин отказа да стане член на тяхната партия, като
не забрави да им напомни, че всъщност той е нейният безпартиен учредител.
Съгласи се да оглави листата им като безпартиен и заяви, че би се съгласил
да стане министър-председател, при условие, че „Единая Россия” извоюва
решителна победа на изборите и ако бъдещият президент на Русия е „достоен
човек”, с който биха могли да работят в тандем.
Председателят на ЦИК
Владимир Чуров остави без коментар въпроса - може ли президентът да се
кандидатира за депутат в Думата? По-късно други членове на ЦИК като Мая
Гришина заявиха че „действуващото законодателство не забранява на президента
да се кандидатира, в които и да е избори, включително и за депутат в Думата”.
Съгласно закона, той може да продължи да изпълнява президентските си функции
и не е длъжен да излезе в отпуск. В същото време - като лице, изпълняващо
държавна длъжност, той няма право да използува служебното си положение за
привличане на избиратели.
Що се отнася до последното е добре да напомним, че по всички социологически
изследвания „Единая Россия” има рейтинг 55%, а самият Путин – над 80%. Той,
така или иначе, ще привлича избиратели, дори без да иска.
Въпросът за приемника
отпадна, не защото няма да има приемник. Той бе заглушен от редица по-важни
въпроси, които Путин постави пред конгреса на партията. А най-стряскащият
прозвуча така:
„Вече съм говорил, че властта и парите трябва да съществуват отделно.
Това се отнася и за партийните листи. Тоест за онези хора, които под
знамената на партията могат за бъдат избрани за депутати в Държавната Дума.
Представителите на крупния бизнес – това, безусловно, са уважавани хора. От
тях зависят много неща в страната и икономиката. И, разбира се, те могат да
дадат своя принос в работата на партията. Не само финансов, но и
идеологически принос. От гледна точка на необходимите импулси в развитието
на икономиката, от гледна точка на необходимите съвети.
Но нима е необходимо те лично да бъдат в партийните листи? Да бъдат
парламентаристи и да си занимават с крупен бизнес, ползувайки депутатската
неприкосновеност? Ще успеят ли те, развивайки собствен бизнес, които изисква
сили и време, да останат в същото време обективни, приемайки решения, които
засягат цялата икономика?
Искам да ви обърна внимание, че тук няма нищо лично, ние просто сме длъжни
да създадем дееспособна, ефективна система на държавно управление.”
Да се тълкуват тези
думи просто като поредния удар срещу олигарсите, е меко казано, повърхностно.
Няма да е пресилено ако кажем, че в практико-управленски план, Путин прави
най-рискования си ход. В същото време руският президент, който впрочем е
доктор по икономика, подлага на съмнение цялата история на класическия
капитализъм, протестантския индивидуализъм и въобще мястото на парите в
държавното управление. Той отрежда на техните носители – предприемачите
ролята на златни винтчета, които трябва да осигурят гладкото движение на
машината, но нищо повече. И то при положение, че „Единая Россия” би
трябвало да бъде дясно-консервативната партия в бъдещата, евентуално,
двупартийна Дума.
Факторите и
личностите на властта и във властта ще бъдат други хора, казва Путин,
независими от финансовите елити, максимално приближени до хората долу, верни
на партията, чиято цел е единна и могъща Русия. Политическата класа в Русия,
иска да ни каже той, ще се самовъзпроизвежда по закони, които нямат нищо
общо с пазара и пазаруването.
Коментаторите, които
познават извътре Кремъл и неговия пълновластен господар, нееднократно са
подчертавали, че Путин не е просто някакъв идеалист. И може би вече си дават
сметка, че той подлага Русия на ново системно програмиране. Матрицата
съдържа елементи от Триадата на граф Сергей Уваров „Православие.
Самодържавие. Народност”, от блестящата външна политика на Екатерина Велика,
от класическото и съвременното евразийство на Александър Дугин, от модерната
философия на изследователи на системите и системността като Сергей
Переслегин. И вероятно още много елементи, за които ние никога няма да
узнаем.
Гаранцията, че
препрограмирането ще започне, е изненадващия ход на руския президент, който
в периода от декември тази година до президентските избори ще бъде
едновременно министър-председател и президент на РФ. След, което ще продължи
да управлява в условията на „двувластие”, в тандем с новия президент. Дежа
вю – Русия е била най-могъща, когато е имала две столици.
|
|
|
