|
|
10.09.2007 г.
Около предстоящите кметски избори в София ще станем свидетели на крайно
екзотични прояви. В това вече никой не се съмнява, особено след като станаха
ясни основните играчи, които се наредиха около рулетката. Дори да изключим
титуляра Борисов, картинката не се нормализира - напротив, става още
по-фриволна.
И в ляво, и в дясно някак твърде дружно и спонтанно се отказаха от
политическите фигури. На пръв поглед - няма логика в действията на десните,
които отначало поривисто залюбиха Тити Папазов, а той от своя страна се
врече в любов към г-н Костов, заявявайки, че ще спечели доверието му. После
между СДС и ДСБ се зароди исторически компромис и те издигнаха друга, този
път единна кандидатура. Компромисът е исторически, не защото предвещава
анулиране на бракоразводното дело в сините редици, а поради това, че
фигурата на Мартин Заимов е твърде обременена с история. С историята на БРП
/к/, БКП, СССР, КГБ, ГРУ, та най-сетне и с Демократическата партия. Тази,
последната, вместо да оттегли Тити в името на синьото бъдеще на София, още
по-твърдо застана зад него, а пък Папазов до такава степен си повярва, че
вече е готов за балотажа.
Левицата също го удари на екзотика. Вместо да издигне кандидат като Костадин
Паскалев, а защо не самия него, тя облече червената фланелка на Бриго
Аспарухов. Погледнато откъм здравата логика, личност от рода на Паскалев и
политически, и експертно има шанс да надделее над сегашния кмет, изваждайки
кметската фигура от филмовата стилистика и поставяйки я в скалата на
икономическата и управленска конкретика. Един балотаж Борисов-Паскалев, в
крайна сметка, би обяснил на столичани в какъв град живеят и то с изразните
средства на финансите и социалните възможности. На софиянци би им станало
малко по-ясно какво и колко биха могли да искат и какво трябва да дадат на
своя бъдещ кмет.
Но БСП заложи на Бриго Аспарухов, известен /в по-тесния смисъл/ на кръга „Монтърей”,
а сред широките народни маси с екзотичното си име Бригадир. БСП може би само
на пръв поглед не си дава сметка, че в масовото съзнание - да се казваш
Бригадир или дядо ти да е герой на СССР, в крайна сметка е едно и също.
Неадекватните действия на политическите сили от статуквото привидно будят
недоумение. Но всъщност не е така. Филмовата стилистика в образа на Бате
Бойко е това, което те не могат да преглътнат. Те /леви и десни/ добре
помнят, че самият Ленин беше казал „От всички изкуства, за нас най-важно е
киното”. Отечественият фронт срещу Борисов е фронт срещу имиджа му, а не
срещу неговата личност като човек. В партийните централи на статуквото
старателно са взели мерките на „опаковката Борисов” и се стараят да и
противопоставят аналогични продукти. Погледнат от един ъгъл, Бат Бойко е
мрачен силовик от спецслужбите - тук е мястото на Бриго, също мрачен, също
силовик, говори така сякаш знае още нещо. От друга страна, в миналото на
Борисов, както и в бизнеса му, има известни неясноти и, да кажем, сенки -
тук е мястото на Мартин Заимов, натоварен с историята на рода си и с
актуалния си бизнес от фондове за недвижими имоти, бивш банкер, настоящ
парижанин. Впрочем, както и при Бойко, партийните централи се интересуват
най-вече от опаковката на Мартин, нежели от него самия като личност.
Най-накрая идва реда на Тити Папазов, който трябва да тушира онази харизма
на генерала, която идва главно от това, че се държи естествено, но в родните
медии това бива определяно като „мачизъм”. На български „мачо” се превежда
простичко - мъжкар. На Тити е възложена задачата да тушира тази му
характерна особеност, защото е свързан със спорта, говори дрезгаво и прямо,
скача и се поти.
Може да се каже, че задачата на Обединените сили на статуквото е изпълнена -
да се стигне до балотаж. До балотажа схемата ще бъде от типа „тука има-тука
нема” с три кутийки. А на балотажа - каквото сабя покаже. И „Атака”, разбира
се. Стига там да са се усетили, че изборите са за градоначалник, а не за
архонт на София.
|
|
|
