|
|
02.09.2007 г.
Моята майка вече е жена на почтена възраст. По това време на годината тя
живее в лятната ни къща в едно китно градче, в подножието на Средна гора.
Тъй като не е прието да се коментират годините на възрастните жени, само ще
кажа, че тя е била едно от децата, които са плакали, когато на гара
Свиленград спрели за последна проверка вагоните на царското семейство. Добре
помни как едва е успяла да зърне лицето на Симеончо.
Половин век по-късно
детската й мечта се сбъдна. По телевизиите го показваха дълго в качеството
му на - Негово Величество Симеон Втори,
г-н Сакскобурготски и княз Рилски, син на Н.В. Борис Трети и вероятен
потомък на яничарите, ако вземем предвид топлите отношения в предишното
правителство на НДСВ-ДПС.
Майчиния ми
род е от тракийските българи. Мъглявата снимка на прадядо ми Грозьо стои в
книгата на Милетич за съдбата на бежанците от Тракия. Въпреки това майка ми
запази почтително отношение към коалицията между Царя и Доган. Когато
коалицията се усъвършенствува при последните избори до степен на общонародна,
тя отново запази спокойствие. Междувременно на два пъти й увеличиха пенсията
с по 4-5 лева. Увеличенията бяха съпроводени с мащабни дискусии по
телевизиите, свързани с макрорамката и тъй като това са важни въпроси,
тяхното "обговаряне", струваше около 40-50 милиона, изчислени по средната
цена за телевизионо време.
Жената, която ми е
дарила живот е последователен, търпелив и трудолюбив човек. Въпреки
поразклатеното си здраве, тя не скръства ръце за минутка. Но ако в миналите
години използваше свободното си време за плетене на едни уникално красиви
одеала от преждите на стари пуловери, тази година тя се впусна в
производството на козе сирене. В това си начинание не е сама. Почти всичките
й предприемчиви комшийки по вилна зона правят същото и ежедневно обменят
опит.
В тази, примитивна
от гледна точка на юпитата, стопанска дейност има няколко характерни
особености, които ми се ще да предложа на вашето внимание.
Първо: "Майка ми & комшиийки"
започнаха производството на собствено сирене два месеца преди тарикатите да
вдигнат цените на сиренето и на всичко останало. И близо три месеца преди
техните приятели от политическия елит да изпищят : "А бе момчета, няма как
да ви забраним далаверата, ама по-кротко, че идат избори."
Второ: "Майка ми &
комшийки" нямат проблем със суровината, защото купуват козето мляко два пъти
по-скъпо от тарикатите. Майка ми купува килото по 60 стотинки, а тарикатите
го вземат на едро по 30. Но тя не се оплаква по телевизията, че се е
вдигнала изкупната цена на млякото.
Трето: Заведох един
приятел от Холандия в нашата лятна къща и както му е реда, той бе почерпен с
козето сирене. Да черпиш холандец със сирене е все едно да черпиш кубинец с
пури. Да, ама човекът каза, че такова уникално нещо бил опитвал само веднъж
в Южна Испания в някакъв ресторант и там две парченца колкото кибритени
кутийки стрували 17 евро.
Четвърто: Козето
сирене на "Майка ми & комшийки" е абсолютно чист продукт, тъй като тя
изисква от доставчика чисто козе мляко. А тарикатите търсят краве мляко и
тъй като го плащат тънко, доставчикът им налива вътре и козето /което кой
знае защо се изкупува още по-евтино/, и свинската мас и каквото има. Това е
известен проблем още от времето на бай Тошо.
Пето: Въпреки, че "Майка
ми & комшийки" купуват суровината двойно по-скъпо, техния краен продукт е
три пъти по-евтин от този, който ни продават тарикатите. Ако тези възрастни
жени постигнат изкупната цена на тарикатите, тяхното козе сирене ще струва
1.80 лева килото. Дори да си начислят заплати и разходи за ток, казани и
тензух, няма да надхвърли 2 лева. За сведение, в момента един килограм козе
сирене се продава между 10 и 18 лева. Съветвам ви да не купувате това от 10
лева. То или не е козе, или не е узряло.
Икономиката на "Майка
ми & комшийки" все още някак се развива под снизходителния поглед на хората,
които определят макрорамката. Защото има и вариант тази дейност да бъде
забранена. Строго погледнато, майка ми няма лиценз за производство на козе
сирене, да не говорим, че не сертифицирана по ИСО 2000. Но това е малката
беда. Престъпното съдружие, в което влизат стотици хиляди пенсионери , за да
произвеждат нерегламентирано основни хранителни продукти, никак не се вписва
в нашата глобализираща се икономика.
Най-опасният подводен
камък се крие в тяхното привидно неучастие в процеса на стоково паричните
отношения. Козето сирене на "Майка ми & комшийки" не се продава, а се
раздава, забележете, на деца и внуци. Последните консумират този
висококалоричен продукт, вместо да притичат до магазина за да си купят "кренвирши
от месо". Постъпвайки така, те лишават сериозния производител от средства,
които са му нужни да закупи онези "добавки", които превръщат обикновените
кренвирши в "кренвирши от месо". Лишават го от средства за реклама по
телевизията и от онези няколко левчета, които може би няма да му достигнат
да си смени и тази година мерцедеса. А това са представителни разходи, които
оформят имиджа на нашето Отечество. Ако не друго, българският либерален
модел се прочу по света с холивудските коли на хората, които масово хранят и
поят народа с "народно винце" и "народна" каймица. Да храниш най-бедния
народ в Европа и да караш "Бентли" си е постижение. Да сте видели в
Швейцария сиренар или колбасар с "Майбах"? Няма и да видите. Или ще го
видите за малко, преди да го арестуват.
Но да се върнем към идилията на китното градче в подножията на Средна гора.
Веднъж в месеца нелегалните производителки на козе сирене канят своя
доставчик на мляко да го почерпят. Няма да премълча, че тези почерпки, освен
израз на благодарност за редовните доставки, прикриват и плахата користна
цел - намаляване на цената от 60 на 58 стотинки, примерно. Няма да премълча
и факта, че софрата за госта няма нищо общо с пазарната икономика. От тънко
нарязаните салатки до крем карамела, от домашните ракийки, до ръчно
замесената пита - всичко е произведено тук и сега - яйца от недекларирани
кокошки, ракийка от нелицензирани казани, козя пастърма и други излишества,
да не говорим за сирената.
Единственият продукт на
глобалното стопанство е голям портативен телевизор с неясна марка, рожба на
някой от азиатските тигри, внесен контрабанда с партида китайски чорапи и
донесен от някой внук на пенсионерките като подарък.
Верният доставчик на козе мляко набляга на ракийката и на телевизора, по
който дават новините. Тук му е мястото да кажем, че комшулукът се състои от
пенсионирани учителки, лекарки, инженери, полковници от запаса, даже има
един генерал. Самият доставчик е бивш преподавател по икономика на народното
стопанство.
Пъстрата пенсионерска общност обсъжда всички въпроси на държавата и превърта
новинарските канали на телевизора. От малкия екран до тях долитат неясни
послания. Първо казват, че въпреки слабата реколта в държавния резерв има
достатъчно жито. После пък, министър-председателят казва, че ако се наложи,
ще се внесе жито за попълване на държавния резерв. После съобщават, че е
започнал износ на жито и вече са изнесени 50 хил. тона, но това нямало да
повлияе на цените на хляба. После, че хлябът в Северна България /където
впрочем расте житото/ е скочил двойно, а в София, където расте броят на "Порше"-тата,
е най-евтин. После казват, че житото е изнесено още през март от резерва,
защото щяло да гъгряса и тези, дето го изнасяли, го взели оттам на 110-120
лева тона. А пък сега щели да го внасят по 400 лева, заради световната
зърнена криза. И в Щатите било кът. И в Русия. Там хлябът скочил на места с
до три рубли /12 цента, цели 17 стотинки наши пари/. Обаче там арестували
двама директори на хлебозаводи и един областен управител. /Типично за Путин,
отбелязва някой от компанията/. Накрая говорителят поднася данни за
стабилния икономически растеж, въпреки известното повдигане на инфлацията.
А съвсем в края на вечерта, доставчикът не издържа, изправя се над масата,
отрупана с блага от нерегламентираната стопанска дейност на комшулука и се
провиква:
- Мани го тоя телевизор, ма стрино Пенке! Стига с тая икономика!
Дайте да изпеем една песен. На майка им... икономиката!
И подема "Излел е Делю хайдутин".
|
|
|
