|
|
11.08.2007 г.
Екзотичните особености на българския капитализъм вече не подлежат на никакво
обяснение. Дори топмоделите на либералната икономическа мисъл се шашнаха от
последните акробатики с цените. На 18 юли в централно икономическо предаване
по БНТ, Лъчезар Богданов, либертиянец и анализатор в "INDUSTRY WATCH"
отговаряше на въпросите за цените. Отбелязаното от статистиката общо
увеличение, и то в началото на лятото, когато цените у нас обикновено падат,
Богданов обясни със законите на пазарната икономика. На въпроса защо
плодовете и зеленчуците вървят нагоре вместо обратното, той отговори: "В
никой случай не можем да определим това състояние като кризисно или
извънредно. Разбира се животът в България поскъпва, но една от причините
това да се случва е, че доходите на българите поскъпват, все по-трудно е да
се намери евтин труд, а това повишава разходите на бизнеса за производство
на стоки и услуги".
След това изказване, водещата направи логичната забележка, че заплатите в
България са не само най-ниските в Европа, но и в региона /към което трябва
да добавим - по-ниски от тези в Русия, Китай, Казахстан, Туркменистан и
всичко, което завършва на "стан", без Бантустан, което май не е държава, а
резерват за аборигени в ЮАР/.
Журналистката попита: "Както виждаме, българинът търси като спасителен
вариант кредита. Какъв би бил начинът за плавно, но бързо покачване на
доходите, така, че инфлацията да не се вдигне?" На което г-н Богданов
отговори с дежурната теза, че всъщност доходите не са това, което изглеждат.
Работодателите плащали неофициално повече, а за пред статистиката - по-малко.
Този мисловен конструкт всъщност принадлежи на Емилия Масларова, която
вероятно си мисли, че като го повтаря непрекъснато по телевизията, всеки път
открива топлата вода.
Тезата на
управляващите, че целия народ е потънал до гуша в сенчестия сектор и граби с
пълни шепи от сивите пари на работодателите е доста съмнителна. Поради
няколко причини. Първо - дори да умножим по две това, което работодателите
плащат "за пред статистиката", пак ще сме на последно място в Европа. Ако
сивите плащания изсветлеят на 100% - пак ще сме на последно, или в
най-добрия случай на предпоследно място, и то при положение, че Румъния се
спре или започне да тича назад. Второ - като я слуша човек социалната
министърка, ще си помисли, че сива икономика има само у нас. Все едно че в
Унгария няма сиви плащания, да не говорим за Полша, да не говорим за Естония,
където напоследък въобще не е ясно кой пие и кой плаща, а след като
руснаците отказаха да им купуват шоколадовите бонбони, прословутият естонски
икономически тигър леко приклекна. Трето - не е ясно защо народът от една
страна е фрашкан до гуша с нерегламентирани пари, пък от друга - все повече
затъва в банкови заеми. При това, както отбеляза водещата, най-търсени били
ипотечните кредити. Те, не са най-търсени, уважаема - ами най-давани.
Банките дават заеми срещу имоти, за да има после какво да си приберат. Това
е сакралната истина за кредитната експанзия. Банките, както обикновено се
случва в страни като нашата, скоро ще бъдат, ако вече не са станали,
най-големите земевладелци и собственици на имоти. Които после ще бъдат
продадени на когото трябва.
Но да се върнем към г-н Лъчезар Богданов и неолиберализма. Само две седмици
след като ни обясни, че поскъпването е нещо естествено и здравословно за
обществото, радетелят за безгранична свобода на бизнеса неочаквано започна
да си скубе косите по "Дарик радио": "В търговията с някои основни продукти
в България има престъпен фактор и определени хора се отпитват с престъпни
методи да монополизират и на практика да контролират цели бизнеси. Целта им
тази година е определени продукти да стоят на мисимално високи цени. ЕК
непрекъснато критикува неспособността на правителството да се справи с
организираната, едрата престъпност, която стига до там да контролира цели
сектори от икономиката с непозволени средства. Това е проблем, който може да
се разреши само чрез действията на съда, полицията и прокуратурата." Ако
трябва да си изразим по-елегантно, това заявление говори, че некои наши
либертиянци, постепенно преминават на умерено либерални позиции. Което ще
рече - свободно предприемачество, ама "со малко кьотек".
Ако се опитам да обясня на вуйчо ми от Ямбол, какви дълбоки рани нанесе
тарикатската схема на българския капитализъм върху светлите възгледи на
либертианците, той ще отговори: "Ами хак им е. Сетила се Мара... ". Вуйчо ми
от Ямбол е прост човек. Произвежда краставици. Не може сам да ги продава на
така наречените "кооперативни пазари", тъй като те вече не са на
кооперацията, ами на едни други хора. А там няма сергия за него, тъй като
дори и да вземе, ще трябва да продава освен краставици, също така грейпфрут,
чери-доматки по 15 лева килото и авокадо. Вуйчо ми не ги е сънувал тези
артикули, ама те се внасят от едни хора, които са хора на хората, дето
държат "кооперативните пазари". Той не може да продава и на шосето, защото
ще го арестуват, както арестуваха наскоро една 70 годишна жена по пътя край
Добрич, че продавала една престилка праскови без търговски лиценз. Наскоро
продал краставици на хипермаркета, който е на няма и един километър от
неговите парници. Взели му ги на едро по 80 ст. килото, пък той като взел
парите влязъл нарочно вътре да си купи от неговите си краставици. Продали му
ги по 1.80 и понеже не носел торбичка му дали специална фирмена за още 80 ст.
Оттогава вуйчо ми не се
занимава с търговия. Остана си обикновен краставичар. Обаче гледа новините и
Станишев, който обяснява как ще разследват спекулациите и картелите в
търговията със зърно. Вуйчо ми твърди, че тези дето изнасят и внасят зърното
и краставиците са един и същи. И всички ги знаят кои са. Само Станишев е
хукнал да ги търси. Е, може и да не е точно така, но все пак имам усещането,
че премиерът се опитва да продава на вуйчо ми, краставичара - краставици.
При това криви.
|
|
|
