|
|
10.07.2007 г.
През последните двеста години консервативната идеология е получила вероятно
повече от двеста определения. Така е защото, по своята същност, тази система
от идеи /както впрочем и либерализма/, търсят корените си в зората на
човешките взаимоотношения - в противоречието между чувството за сигурност и
жаждата за нови ловни полета, между традицията и нейното незачитане, между
колективния ум на общността и волята на индивида, между еволюционното
натрупване и революционните схеми за бърза печалба. Първите "консерватори" в
зората на човечеството са уседналите племена, които започват да обработват
земята и основават икономическата рамка на производството и натрупването, за
сметка на лова. По ирония на съдбата, последните археологически данни
доказват, че тогавашните "консерватори" са живеели доста по-бедно от
тогавашните "либерали" - свободните ловци.
Тази разходка
в каменната ера е твърде показателна за най-новата българска политическа
история. Ние не сме се отдалечили в достатъчна степен от онова
полусъзнателно съществуване. Вече в началото на 20 век, най-органичният
персонаж на нашия прохождащ капитализъм разсъждава по въпроса така: "А бе,
бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май,
че си консерва, както виждам." - После незабравимият Бай Ганьо продължава: -
" Да ти кажа ли правичката? И едните и другите са маскари!... Ама какво да
сториш?...Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може. Не
си ли с тях - спукана ти е работата!"
Тези думи днес звучат даже по-актуално, отколкото в началото на миналия век.
Популярни и сенчести бизнесмени открито говорят, че финансират повече от
една, ако не и всички парламентарно представени партии. Но, ако брилянтно
обрисуваният примат на Алеко, все пак е направил няколко крачки от каменната
ера до свободната "търговийка", то между него и днешния
политико-икономически "истеблишмънт" няма никакъв прогрес, ако изключим
външните атрибуди - мерцедеси и ролекси.
Бай Ганьо е
смешен, но в същото време страшен с това, че още в началото на новата ни
история започва да върти на пръста си основополагащите понятия на
политическото - консервативно и либерално, традиционно и модерно, статукво и
радикализъм. По същия начин днешните му правнуци жонглират с емблематични
понятия , смесвайки консерватизъм и християндемокрация, социаллиберално и
ляво, народния дух с националните ценности и евро-атлантическите
глобалистични проекции. Бедата е там, че тази понятийна яхния, бе въплътена
в дела чрез така наречения български парламентаризъм. Впрочем, от гледна
точка на обикновения човек, днес това вече няма значение, тъй като нашият
избирател окончателно се отврати от политическата фразеология.
Това наложи на новите
политически субекти инстинктивно да се ориентират към устойчивите ценности
на консерватизма - именно в отговор на лявото, което днес управлява с
откровени десни методи, както и на така нареченото дясно, което в
управленската си безпомощност, въведе такива регулации в дейността на
бизнеса и бита на отделния гражданин, каквито не сме виждали и по времето на
Тодор Живков. Тази партизанщина, примесена с месианските въжделения на
лидери като Иван Костов, и чисто комунистически похвати /"Нахранете
журналистите"/, докара дясното до сегашното му положение. Приказките, че
Царя бил разбил политическата система у нас са само прах в очите на
публиката. Сакскобурготски дойде тъкмо навреме /впрочем с консервативни
послания/, за да легитимира окончателно безмитното превъртане на хайдушки
схеми през формалната граници между "лявото" и "дясното".
Елементите на
консервативна риторика, които се появиха у някои политически субекти ВМРО,
"Атака", "Герб", както и в по-малки националистически формации на този етап
са разводнени /по реда на изброяването/ от патриотарство, радикализъм,
наизяснен прагматизъм.
В по-изчистен вид консервативните послания се изговориха от лидера на
новосформираното Движение за национална демокрация проф. Георги Бакалов -
ролята на православната църква, националната доктрина, обръщане към
историческите корени на нацията, образованост на управляващия елит.
Обнадеждаващо е и
това, че консервативният дух завладява българските предприемачи, в
стремежите им да възстановят някои традиционни производства, главно в
земеделието и животновъдството - лозарство, производството на билки,
биволовъдство, коневъдство и др. В развитието на традиционни за България
"чисти" производства от ВЕЦ. Както и в онзи туризъм, който разчита на
стародавните народни обичаи, архитектура и фолклор. Тук не можем да не
отбележим традиционно консервативните политически нагласи сред нашите
радетели за чиста природа. Някои средноголеми земевладелци вече осъзнават
практическата полза от възстановяването на традиционните чифлици, с
относително затворен цикъл, пак с подобни функции. В едрата индустрия се
проявяват, макар и неафиширани, тенденции за по-активно използуване на
националния капитал, за сметка на външния.
Но трябва да признаем, че тези тенденции все още са незначителни, в
сравнение с оборотите на политико-мафиотската върхушка, която превърта близо
половината от националните активи през държавните поръчки, туристическите
перални по Черноморието, държавния резерв и така наречените естествени
монополи. И разбира се, назовава тези си действия - либерален икономически
модел.
Ето защо
консервативния проект в България може да се осъществи само ако се вгледаме
по-внимателно в управлението на Александър Батемберг и режима на
извънредните пълномощия. Или в действията на проф. Александър Цанков и
Закона за защита на държавата. И двата подхода могат да станат модел за
аналогични действия в наши дни.
|
|
|
