|
|
27.06.2007 г.
На Балканския енергиен форум в Загреб, Владимир Путин за
кратко време каза няколко неща, които вече са предмет на коментари от
различни политически центрове, икономически кръгове и обикновени фантазьори,
ползващи конспиративните теории като стабилен извор на доходи. Ето защо е
необходимо тук да фиксираме част от фактите и посланията, така както бяха
отразени от световните агенции.
Още в началото на форума Путин каза, че Русия иска да
помогне в разрешаването на енергийните проблеми на региона - "Разбира се на
основата на баланса на интересите и споделената отговорност между доставчици,
транзитиращи и потребители на енергоресурсите". От което следва, че
руснаците пак ще помагат - по стар съветски обичай, ама печелейки - по нов
великоруски маниер. Почетният гост на форума заяви в прав текст на
президентите от региона, че на Балканите има проблем с енергията. До
неотдавна тези безпокойства бяха туширани от Брюксел с уверенията, че сме
включени в някаква обща енергийна система и до "дискотека" няма да се стигне.
Макар, че в Албания, Косово и части от Македония "дискотеката" вече работи.
В същото време "лисицата от Кремъл" / по едно определeние
на "Гардиън"/, подчертавайки важността на "Южен поток" за Балканите и Европа,
не пропусна да отбележи, че икономиката на Русия за първите четири месеца на
годината отбелязва ръст от 7,7 % - "Само 1,6% , /една пета/ от тях се падат
на енергийния сектор. Останалото се дължи на услугите, строителството,
машиностроението и химическата промишленост". С което намекна, че руснаците
не идват на Балканите като обикновени енергетици и /ако влезем в хулиганския
стил на Путин/ - на Русия й е през една петдесета от икономиката, ако
случайно "Южен поток" не се осъществи.
Впрочем засега няма такива индикации, тъй като проекта е
колкото руски, толкова и на италианския енергиен гигант Eni, който заедно с
"Газпром" ще инвестира 50 на 50 в тръбата по дъното на Черно море. Толкова и
на ЕС, доколкото представители на Европейската комисия, също приветствуваха
начинанието. Известно смущение предизвика фактът, че договорът за "Южен
поток" между Газпром и Eni беше сключен буквално едно денонощие преди да се
състои Балканската енергийна среща на президентите. Работата малко замириса
на игра с белязани карти, но какво да се прави - такъв е животът в голямата
енергетика.
От гледна точка на България - поне на пръв поглед, трябва
да сме доволни. "Южен поток" ще ни вдигне статуса от "малка гара" на "гара -
разпределителна". Путин дипломатично ни пришпори за АЕЦ "Белене" като изрази
"надеждата", че договорът с "Атомекспортстрой" ще бъде подписан до края на
годината.
Вероятно леко засегнат от това
пришпорване /впрочем второто след това за договора "Бургас-Александрополис"/,
българският президент Георги Първанов изрази "некои съображения" за
диверсификацията на енергийните източници и позабравения проект на
газопровода "НАБУКО".
Драматичната музика на Джузепе Верди
в едноименната му опера, е нищо в сравнение с обратите, които претърпя този
проект. Това е стара американска идея, която по едно време бе възприета от
ЕС и финансовия патрон OMV. Идеята да се заобиколи Русия при експлоатацията
на прикаспийските нефт и газ вероятно е добра като идеологически ход, но
само толкова. Оттук насетне започват проблемите - изключително крехките
отношения в Централна Азия, по-специално в групата Казахстан, Туркмения,
Азербайджан, Иран и не на последно място Турция, която имаше амбициите да
стане не просто транзитьор, а главен поддоставчик на суровината към Европа.
Тези амбиции, впрочем бяха донякъде туширани от изграждането на "Син поток".
Но остана трудния географски терен, който оскъпява проекта до 7 млрд. евро и
не на последно място - политическата нестабилност по евентуалното трасе.
Потомците на Марко Поло, първи осъзнаха колко много са капаните по древния
Път на коприната. Ето защо предпочетоха диверсификацията да стане по
икономическия, а не по туристическия маршрут. Eni и ЕNEL започнаха да играят
на руския пазар с финансови аргументи, а не с геополитически теории.
Неотдавна спечелиха търга и станаха собственици на основните газови активи
на "Юкос" за сумата от 5.8 млрд. долара. Продължилите и продължаващите
покупки и обмен на собственост, включително и в електроразпределителните
дружества на Русия, изстреляха Италия в позицията на най-сериозен енергиен
партньор. Този подход на италианците, които географски са най-близо до т.н.
диверсификация /газовите залежи на Алжир/, говори за стратегически, а не за
тактически интереси. На "Ботуша" първи се усетиха, че проекти като "Набуко"
и сходния му "Посейдон" нямат бъдеще, особено след совалката на Путин в
Казахстан, Туркмения и Азербайджан, където през месец май бяха постигнати
договорености за насочване на суровините към руския газоразпределителен
възел "Средна Азия-Център".
Веднага след Балканската
енергийна среща, в Истамбул се проведе и срещата на страните от
Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, на която
Константинос Караманлис "неочаквано" и с подчертан ентусиазъм заяви
желанието на Гърция също да участвува в проекта "Южен поток".
На финала Владимир Путин заяви, че е време Черноморския регион и държавите,
които се чувствуват свързани с него, да започнат активно да играят ролята,
която им е отредена от благоприятното географско положение. Той предупреди
страните да не се увличат в проекти, които не са финансово обезпечени,
защото това води до "празни приказки и разочарования". Малко преди да отлети,
каза на журналистите буквално следното:
"На
всички ви е добре известно, че Балканите, както и Черноморския регион винаги
са били зона на нашите особени интереси. Със страните от този регион винаги
сме имали особени отношения - и политически, и икономически. Това е
обусловено от ред фактори с исторически, ако щете даже, с етнически и
хуманитарен характер. И това, че Русия, с нейните нарастнали възможности, се
връща в тези региони и започва да играе по-забележима роля - това е напълно
естествено. То е продиктувано не само от нашите интереси, но и от интересите
на нашите партньори."
В
типичния му агресивен стил този път прозвъня някаква "примаковска" нотка,
доколкото Путин не пожела да уточни за кои точно партньори става дума - за
тези от региона или за основните играчи на голямата политическа сцена.
Маниерът на Примаков се почувствува и в идеята за построяването на система
от магистрални пътища по цялото крайбрежие на Черно море с оглед
превръщането на региона в ключова контактна зона между икономиките на Азия и
Европа.
Всичко,
което се случи през изминалия уйкенд в Загреб и Истамбул, двустранните срещи
с президентите на балканските страни, общия политически ентусиазъм,
предшествуван от очакваното, но твърде енергично финализиране на
руско-италианския стратегически договор между "Газпром" и Eni под
одобрителния поглед на Европа - всичко това наистина напомня на игра с
белязани карти.
Позитивната, но сдържана и донякъде предпазлива позиция на българския
президент Георги Първанов, едва ли могат да станат предмет на спекулации.
Малко вероятно е по картите, които той държи, да няма съответствуващите
маркери. Друг е въпросът - до каква степен историкът Първанов вижда под тези
маркери историческите чавки от Ялта и Малта.
|
|
|
