ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА НА ХАЙВАН-ПАЗАРА

            Покрай въвеждането на демокрацията, евроатлантизма и глобализма у нас се въздигна цяла прослойка от говорители на предстоящата светла епоха. Те не са просто говорители - бихме могли да ги определим като Главни обяснители. Един от тях ни обясни, че преходът бил свършил. Има нещо вярно в това заключение. Собствеността премина в други ръце. В чии точно ще се изяснява допълнително. По-важното е, че няма опашки. Навсякъде продават свободно салам, дънки и долари. Защо обаче Главните обяснители се затрудняват да хвърлят светлина върху една друга действителност, върху"малката правда" по пътя ни към бъдещето?

               Въпреки небивалите успехи, в България се наблюдава едно нехарактерно за евроатлантизма, направо срамно явление - масовото разпространение на кварталните пазари и отделни, да ги наречем, независими сергии. Строго погледнато, това твърде ни доближава до Ориента и Близкия изток с характерните за тези райони недемократични практики. Да не говорим за така наречените "руски" пазари, които дори да са всъщност китайски, в голяма степен олицетворяват подсъзнателния стремеж на народа ни към люлките на световния деспотизъм.
 

              Но нека погледнем отблизо тази язва на обществото с оглед безспорното вече еврочленство на България. Даже с невъоръжено око се вижда, че това явление не подлежи на никакво замерване и последваща го регулация. Така наречените такси за сергиите са само прах в очите на данъчните и родната социология. Никога не е било ясно, а и няма да стане - кой, какво, колко и кому продава на тези примитивни тържища. Печалноизвестно е, че опитът да се въведат касовите апарати в тази сфера се провали с гръм и трясък. Какъв срам за родната администрация. Вместо да пристъпи към конфискации, а защо не и към арести, тя недостойно се примири с това престъпно статукво. Още по-жалко звучат аргументите за това примирение - социалните и тези, че различните видове мерудии нямало как да бъдат въведени в паметта на касовия апарат.

             Другата характерна черта на тази срамна практика е свързана с нейната вездесъщност. Пазари и сергии се появяват неочаквано, на най-невероятни места, а напоследък - в непосредствена близост до хипермаркети и големи търговски вериги, които в крайна сметка ни представят пред света като държава с големи чужди инвестиции. Перефразирайки една известна мисъл, можем с тревога да заявим: Призрак броди из европейска България, призракът на независимата сергия.

                Още по тревожна обаче е всенародната любов, която българинът засвидетелствува на тези остатъци от миналото. В Пловдив, например всеки ден от седмицата е посветен на някакъв пазар - понеделник-пазара, събота-пазара, безспорния фаворит четвъртък-пазар, да не говорим за циклично възникващия, но нейзкореним - хайван пазар. Пак в Пловдив, непосредствено до Новотела, този символ на глобалния свят и евроатлантизма, там където спят натовските офицери, тъй като в Граф Игнатиево е шумно и клозетите са на двора - години наред си вее байрака някакъв пазар на булки. Екзотични лица от цигански и каракачански произход свободно наддават за своите фаворитки десетки хиляди в лева, а напоследък и в евро. Модерно мислещите евродевойки, който чакат своя шанс във фоайето на Новотела, не могат и да мечтаят за такива суми. Къде живеем, в крайна сметка, в европейска България, в Африка или някъде в Туркменистан!
Ами погледнете столицата. На пъпа на града, между модерни молове, банки и други евроинституции, години наред битува друга голяма язва - бившия Кирков-пазар. Сега преименуван на "женския". Вместо да бъде премахнат, дори само заради това, че носеше името на Георги Кирков - виден, прочее, деец на работническото и комунистическо движение. Нищо подобно - столичани си го нарекоха пак "женския", някак умилително, даже еротично.

             Дори цивилизования квартал "Лозенец" не е подминат от тази напаст. Там, видите ли, съобразно висококултурния ландшафт, пазарът е известен като "Римската стена". Много снобско. Ама никой не се вслушва в мнението на специалистите, които твърдят че тази римска стена всъщност е турска. И какво се получава в крайна сметка? Сред гордите руини на нашата славна история бушува още една нерегулирана зона, някакъв европейски вакуум, черна дупка, някаква марулено-доматена офшорка. На всичкото отгоре е много престижно да се пазарува там. Говори се, че самата Меглена Кунева е купувала някакви краставици без касова бележка. Наскоро оттам преминал като пролетен вятър заслужилия деятел на културата Азис, в търсене на благ мехлем по стара народна рецепта.
Не на последно място трябва да изтъкнем и стратегическите опасности пред които ни изправя тази напаст. Пазарно-сергийният феномен възниква във възлови точки на нашата социална инфраструктура. Типичен пример е пазара в Димитровград, където два европейски коридора се пресичат с бригадирското движение, а всички те - с основните културни магистрали, начертани преди време от Митко Пайнера.
Ето защо е време да попитаме нашите Главни обяснители:
 

1. Господа, какво става с прехода?
 

2. Ако приемем, че цялата гореописана стопанска дейност е нелигитимна от гледна точка на финансовата дисциплина, не живеем ли всъщност в общество на натурална размяна?
 

3. Ако, обаче, все пак признаем тази ситуация за действително пазарна, накъде вървят финансовите потоци от тези стоково-парични отношения?
 

4. Защо в крайна сметка бе занемарена практиката на онези момчета с джиповете, които определяха кой, какво и на какви цени да продава по пазарите? Макар и не съвсем легитимни, техните действия поне указваха посоката на паричните потоци, а именно към проспериращата туристическа индустрия.
 

5. Защо в последно време, към така регулираните пазари, се прилепят все повече някакви бабички, които предлагат мерудии, сланинка, виолетки, ряпа и малки шишенца с домашна ракия? Има ли данни за скрити милионерки от средите на тези гражданки или единствената бабичка-милионер в България е мама Цеца?
 

6. Вярно ли е, че примитивните стоково-парично отношения, характерни за тези места, се разпространяват в области като еротичните услуги и сферата на парламентарния лобизъм?
 

7. И в крайна сметка - възможна ли е евентуална глобализация на хайван-пазара в духа на евроатлантизма и как ще се отрази това на самите хайвани?

Великолепна седморка от седем въпроса. Ще чакаме отговор в следващите седем години.

 

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА НА ХАЙВАН-ПАЗАРА

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА