КАКЪВ ПОПУЛИЗЪМ, КАКВО СТАТУКВО

       Популизмът стана любим епитет в последните години. Превърна се в мръсна дума, заместител на: “А, бе остави го тоя нещастник, фашист и прочие”. Не така грубо, без да е лишено от ирония и ненавист, понятието се тълкува и в Европа, главно заради Хитлер, макар че да наречеш този човек просто популист е все едно да объркаш Мечо Пух със сибирска мечка. В САЩ под популизъм разбират по-скоро популярност и там изборите са изцяло подчинени на този подход. В уеб страницата на Принстънския университет срещу думата популист пише: “защитник на демократическите принципи”. Други определения казват: “защита правата и силата на низшите класи в борбата им срещу статуквото на елитите”, “популизъм е обратното на елитаризъм”, пише в енциклопедиите.
      У нас на популиста гледат като на някакъв политически идиот защото по принцип популизмът се противопоставя на статуквото. Латинският израз “status quo” – съществуващо, утвърдено положение – у нас се превежда в стил “А бе, това е положението”. Статуквото, което по принцип се свързва със стабилитет, няма нищо общо с това което става у нас. У нас всеки неизвестен селяндур с паспорт може да набута в страната 50 хил. тона 20-годишно месо и да натрови половин България. Тия дни Пилето набута още 80 камиона китайска контрабанда. Даже го арестуваха. Това не е статукво, а мафиотски бъркоч, които ние се опитваме да представим като изпълнение на поетите към ЕС ангажименти, а “Бостън кроникъл”, чрез думите на главния прокурор, като “страна, подвластна на беззаконието”. В Австрия това не може да се случи защото там има статукво, на което се противопоставя Йорг Хайдер, и затова той е истински популист. У нас хора като Борисов и Сидеров не са популисти, а обикновени радетели за народовластие. Борисов иска хората да упражняват пряк контрол върху качеството на асфалта на собствената им улица, а Сидеров иска същото, само че за американските бази и всичко останало.
            Така, че Георги Първанов, вместо да претендира, че се гнуси от популизма, да поиска, докато е време, рязко вдигане на президентските пълномощия, да обещае ясно - и да се саморазправи с тази разпасана команда, която се самоопределя като национален консенсус. Защото ако не го направи, ще осъмнем в любимата на българския народ пословица ”Покрай сухото, гори и суровото”.
 

КАКЪВ ПОПУЛИЗЪМ, КАКВО СТАТУКВО

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА