| |
|
непубликуван
текст, 2006 г.
Много
сложно стана в дясното пространство с президентските двойки. Чуваме,
че Костов пак поканил Стоянов на лидерска среща, от която пак нищо
не излязло. Тя, срещата, нямаше как да е друга, освен лидерска, тъй
като в парламента вече не останаха обикновени депутати. А пък като
станат много мераклиите - и в политиката, и в половия живот се
появяват нестандартни форми. В България - широки коалиции, в Швеция
- шведски тройки.
Десницата, кой знае защо, се опитва да повтори мотамо грешката на
социалистите от миналата година - да набутат в купона колкото може
повече участници, пък после да угасим лампата и каквото стане. То
хубаво, ама българският избирател, макар да не е усвоил в достатъчна
степен европейските ценности, отдавна е наясно с шведските тройки.
Още от клубовете "69" по тоталитарното Черноморие, стана ясно, че в
тройката трябва да има поне една здрава пръчка. В противен случай
меките китки започват да опипват наред и остави другото, ами може да
се събудиш без портфейл. На това в България му викаме национален
консенсус по основните приоритети.
Що се отнася до здравите пръчки, не е като да нямаме - и
президента, и генерала, и прокурора стават за тази работа.
А всички останали, дето ни подредиха нежната революция,
трябва да знаят, че в грубия живот хората не се интересуват дали
една резба е лява или дясна, а дали е права или обратна. С други
думи, людете искат най-сетне в тази държава нещо да стане както му е
редът.
|
|
|