НА ЛЕЛЯ МУ ГЪЛЪБА

в. "Пари", 2006 г.

           Вече и  в най-долнопробните филми негрите не обличат бели дрехи. И най-тъпите режисьори усетиха, че бялото пончо и белия кон правят лицето на тъмнокожия още по-черно. Това правило, естествено, не важи за снимачната площадка на българската политическа сцена. В България старите цветнокожи пак обличат белите костюми. Най-отпред стои вожда на едно племе, който се опита да обедини българския народ в племенен съюз от крадци и тарикати. Той не разбра простата истина, че белите дрехи се полагат на белите хора. На хора като Васил Иванов Кунчев – Левски от Карлово. Човек със сиви очи, бяла кожа и ясен произход – знаем къде му е къщата, кой е баща му, колко е харчил за оръжие, колко за маслини, колко за една риза. По онова време не е имало фондации, партийни секретарки за съпруги, колективна отговорност за продажба на националните активи, както и фиксиран процент комисионна.

         С други думи, ако Иван Костов си мисли, че може като Исус да ходи по водата, която преди това сам е размътил, ще трябва да отговори на следните въпроси:

         Ако отваряме всички досиета, да отваряме ли и тези от СССР?

         Има ли студенти от ВИИ “Карл Маркс”, които помнят своя преподавател и с какво го помнят?

НА ЛЕЛЯ МУ ГЪЛЪБА

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА