| |
|
непубликуван текст, 2006 г.
Михаил Ходорковски, който преди време каза, че в Русия се изгражда
„капитализъм със сталинско лице”, може да се окаже прав, ако не от
политическа, то поне от гледна точка на семантиката. На Йосиф
Висарионович Сталин (Стоманен) му е бедна фантазията какво се случва
в руската черна металургия едва половин век след неговата смърт.
Целият ажиотаж и световната паника около „газовия диктат” на Русия
могат да се окажат само параван, зад който наднича новото лице на
големия руски бизнес – стоманеното.
По
всичко личи, че сливането между ALCELOR (най-крупният европейски
стоманен концерн) и контролирания от Алексей Мордашов „Северсталь”
ще стане реалност, при което самият Мордашов ще получи като начало
38% от акциите на новото обединение, превръщайки се в най-големия
акционер. Съвсем наскоро ALCELOR отказаха да бъдат погълнати от
световния лидер в стоманодобива MITTAL STEEL за сумата от близо 28
милиарда долара с аргумента, че сливането със „Северсталь” е
„по-привлекателна алтернатива от стратегическа, финансова и социална
гледна точка” (AP). В резултат – на 12 юни акциите на индийците
паднаха на европейските борси с 2.4%.
Алексей Мордашов предложи на ARCELOR своите дялове в „Северсталь”,
„Северсталь-ресурс”, Severstal North America (чрез която впрочем
държи стоманодобива в автомобилното сърце на Америка – Детройт),
италианската Lucchini и за капак – 1.25 милиарда евро „наличными”,
както се изразяват руснаците. По този начин новото обединение ще
излезе на първо място в света по добив на стомана – 70 млн.т.
годишно производство, срещу 63 млн.т. на MITTAL.
Този
романтичен корпоративен екшън започна да придобива размерите на
мрачна транснационална сага, когато на стоманената сцена се появи
Роман Абрамович. Същият, който миналата година получи 13 милиарда
долара от полудържавната „Газпром” за собствеността върху „Сибнефт”.
Тогава си позволих да прогнозирам, че рано или късно огромните
финанси, контролирани от този човек, ще се насочат отново към Русия.
В началото на месеца в. „Комерсант” съобщи, че Абрамович подготвя
друго сливане, чрез изкупуване на мажоритарния пакет от най-големия
производител на стомана в Русия „Евраз” Холдинг. Този път сливането
се предвижда да стане с британската Corus group – седмата в света по
стоманолеене. Символът на английската черна металургия в последните
две години среща сериозни трудности заради поскъпването на
суровините и енергията. Сливането с „Евраз” ще реши и двата проблема
на Corus чрез евтините метални заготовки.
Ако
ходовете на Мордашов и Абрамович успеят, в най-близко време общото
годишно производство на контролираните от тях мощности ще наближи
150 млн. тона. Точно толкова е годишното потребление на стомана в
САЩ. Но тъй като в Китай то е двойно повече, трябва да очакваме нови
„сливания”, както и нова паника сред западните наблюдатели в стил
„Путин слага ръка и на стоманата”.
НЯКОЛКО МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
За
добро или за лошо - събитията се развиха в друга посока. Акционерите
на ALCELOR в крайна сметка се уплашиха от руснаците и бяха погълнати
от индиеца Лакшми Митал.
Докато
противниците на руската икономическа експанция си плюеха в пазвите,
Олег Дерипаска подготвяше друго голямо сливане. Този път в
световното производство на алуминий. В началото на годината, след
като получи разрешение от ЕС,а след това и от ФАС /Федералната
антимонополна служба на Русия/, контролирания от него холдинг
"РУСАЛ" /Руски алуминии/ , СУАЛ /Сибирско-уралски алуминии/ и
базирания в Швейцария конгломерат за цветни метали GLENCORE,
пристъпиха към основаването на най-голямата компания за производство
на алуминии в света - UNITED COMPANY RUSAL LIMITED с годишно
производство от над 4 млн. тона първичен алуминии и 11 млн. тона
глинозем. В новата компания акциите са разпределени както следва: 66
% за РУСАЛ на Олег Дерипаска, 22% за СУАЛ на Виктор Вакселберг и
Леонард Блаватник и 12% за GLENCORE. Руската антимонополна служба
разреши сливането при едно категорично условие - новата компания да
продава на вътрешния пазар в Русия с двойно по-ниски надценки от
обичайните за останалия свят. Както се казва - по стар народен
съветски обичай.
Междувременно Абрамович /по известен у нас като собственик на
"Челси" и с това, че се бил развел с жена си/ придоби контрола над
ЕВРАЗ холдинг. Вместо да се вайка за неосъществената сделка с
ALCELOR, той купи най-голямата американска компания за производство
на железопътни релси и стоманени тръби OREGON STEEL, придобивайки
91.5% от уставния капитал. По същество американската компания стана
филиал на руската ЕВРАЗ ГРУП. По мнението на експертите в
стоманената индустрия, новосформирания гигант ще има решаващо
влияние в развитието на железопътния транспорт в двете страни с
най-големите ж.п. структури - САЩ и Русия.
Но в
действията на ЕВРАЗ и Абрамович прозират и други стратегически цели.
Известен, макар и рядко коментиран факт е, че газовата експанзия на
Русия е застрашена не толкова отвън, колкото отвътре. Близо 75
процента от преносната мрежа за нефт и газ е опасно остаряла. Само
загубите на "Газпром" от течове и аварии се изчисляват на годишните
доставки за държава като Беларус. Ивестно е също така, че световната
тръбна инфраструктура за отходни и промишлени води също е
безнадеждно амортизирана. От друга страна, големите в руската
индустрия все по често обръщат поглед към Сибир. Гореспоменатият
Олег Дерипаска наскоро заяви, че първата му работа след
консолидацията на алуминиевото производство е да инвестира в Сибир
6.3 милиарда долара за построяването на нов преработващ комплекс в
региона на Иркутск. Иначе казано - каквото и да става в икономиката
на Сибир, Азия или Европа, то не може да стане без тръби и релси. И
Роман Абрамович е наясно по въпроса.
Коментаторите обаче не са съвсем наясно с това, което става
през последните години в руската икономика. Това личи по
разнопосочните мения, които варират между "Путин е руския Франклин
Рузвелт" /Балтимор Сън, САЩ/ и мнения като това на английския The
Sunday Times, където се твърди, че той трябва да бъде арестуван след
падането му от власт, подобно Пиночет. Може би най-близо до
реалността е консервативния The Guardian, който извежда в заглавие
следната констатация - "Руснаците просто играят по нашите правила".
Действителността,
обаче, е далеч по-сурова от представата на този или онзи коментатор.
Изглежда, че журналистите, които пишат за Русия, страдат от някакъв
"путински" комплекс. Как иначе да си обясним ореола, който
волю-неволю създават около руския президент. Каквото и да се случи в
Русия, а и не само там, се приписва нему. Вероятно така е по-лесно
/а и по-забавно/ да се анализират процесите, които протичат на изток
от Европа? Нима руската енергийно-икономическа експанзия може да е
функция само на един единствен човек, който преди две години на
въпроса какво ще прави след като вече не е президент, отговори: "Не
се безпокойте. Ще намеря мястото си в строя"? Тази желязна сталинска
фраза още повече разпали въображението на някои световни
коментатори. Но представянето на Путин като демоничен и вездесъщ
кукловод, който дърпа конците на всичко и всички, всъщност няма
практическо значение.
През 2005 година
руската индустрия е вложила по различни изчисления от 50 до над 100
милиарда долара в поглъщане на задгранични предприятия и фирми. Да
твърдим, че това е станало по заповед от Кремъл е просто смешно.
През 2006-та тези инвестиции са се увеличили с около 23 процента. От
действията на така наречените руски "олигарси" стана ясно поне едно
- нито един от тях не е случаен човек. Сред тях няма нито един бивш
вифаджия, шофьор, месар, редови селяндур или обикновен среднист. Има
много тарикати, но с висше образование. Дори злополучния основател
на първата руска финансова пирамида Мавроди е доктор на
математическите науки. Каквито и епитети да употребяваме за новия
руски истеблишмънт, ще трябва да си дадем сметка, че ако с тези хора
не играем по правилата, ще им развържем ръцете да играят по другия
начин. А там те нямат стигане.
Що се касае до различните конспиративни теории за
могъществото на КГБ и силовиците в руската политика, трябва да
признаем, че тук се плъзгаме по най-лесно продаваната версия за
ролята на спецслужбите. Истината е, че в голямата индустрия
геоикономическите, а и някои геополитически въпроси вече са
приоритет на управителните съвети на големите компании. И ако тези
управителни съвети решат да се съюзят в постигането на определена
цел, никакъв офицер от КГБ няма да им попречи. Защото ще му се
наложи да се изправи срещу един мощен съюз на съветите. Срещу един
нов съветски съюз, който се простира /в смисъла на дялови участия/
от Сибир до щата Орегон.
|
|
|
