| ХВАНИ АЛБЕРТ, ЧЕ УДАРИ АЙНЩАЙН
|
||||
|
в.”Пари” 2006 г. Строго погледнато виновен е Айнщайн с неговата пуста теория за относителността. Ще речеш, че я е писал специално за нас. Ето го популярното обяснение на теорията - един пътник седи на гарата, а друг във влака, който влиза в гарата. Ако в това време светнела някаква лампичка във влака, всичко било относително за двамата наблюдатели. Само едно оставало неизменно – скоростта на светлината. Иди, че го разбери. Но това е световна теория и трябва да се съобразяваме. Тя е особено актуална във връзка с “албертиянството” в нашите медии. Според човека, дето чака бързия влак на селската гара, Алберт не е обикновен пътник, а онзи, доносника. От гледна точка на Нова телевизия Алберт въобще не е пътник, а талантлив журналист, нещо повече от утринна звезда в сутрешния блок. Ако не е Алберт слънцето трудно ще изгрее. Гледната точка на кондукторката е да продупчи билета на Алберт, когото тя въобще не познава. Нейната звезда е Азис. Подобна е позицията на Министър Петков – щом се е качил на влака ще му дупчим билета, който не иска да го дупчим, да не се е качвал. Относителността няма милост към никой – дори към повседневния живот на тв звездата. От гледна точка на режисьорите звездата трябва да има слушалка в ухото. Самото ухо се вайка – що ми трябваше тая слушалка. Слушалката – че то това ухо и преди мене си беше слушалка. Въпросът е накъде пътува Алберт – към албанското, към румънското или към китайското посолство. Или направо към международното положение. При него и при Айнщайн всичко е относително. Хвани единия, че удари другия.
|
||||
| ХВАНИ АЛБЕРТ, ЧЕ УДАРИ АЙНЩАЙН
|
||||
|
|
|
СПРАВКА ЗА АВТОРА |
ГЛАВНАТА СТРАНИЦА |
|
(с) Иван Желев