СПРАВКА ЗА АВТОРА

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА

  
   

НЕ ПРОСТО ЛИДЕР, А ОТГОВОРНИК

 

  
   

в.”Пари” 2006 г.

Нашата политическа класа и обслужващите я тв водещи все още си позволяват някакво двойнствено отношение към Бойко Борисов. От една страна го хвалят за високия рейтинг, от друга - някак недоумяват защо е толкова висок. Как стана така, че някакво момче от Банкя ще направи такава главоломна кариера, без да е проучил задълбочено трудовете на другаря Лилов, да не говорим, че не е ходил на маникюр при бай Данчо Соколов? Дали пък липсата на политически опит не е причината Борисов да стреля напосоки с кьорфишеци като този за президентската република? За да си отговорим на тези тежки въпроси, нека хвърлим един сравнителен поглед върху развитието на Бойко от една страна и на българската демокрация – от друга. С невъоръжено око се вижда, че в последните години Борисов върви напред, а българската демокрация – назад. Тя, нашенската демокрация ще върви още назад, поне докато стигне до икономическата база от 80-те години на миналия век – в селското стопанство, машиностроенето, енергетиката, образованието, здравеопазването и всичко, което ви дойде наум - без проституцията, наркоманията, шоубизнеса и парламентаризма. Там нямаме стигане.

         Като стана дума за българския парламентаризъм, нека си сложим ръка на сърцето и да признаем, че неговата кратка история е хроника на периодичното му суспендиране. Не защото българите на обичат демокрацията, а поради самия български парламентаризъм, който, щом види мегдан, се развива така бурно, че накрая не става ясно кой кара влака. За разлика от обикновения българин, ЕС вече дори не се интересува кой точно ще кара влака, стига най-сетне тоя влак да тръгне. За което е необходим, не просто лидер, а отговорник -  Борисов, Първанов или някой друг, само да не е „петъчния контрол”.

 

    
   

НЕ ПРОСТО ЛИДЕР, А ОТГОВОРНИК

 

  

 

 СПРАВКА ЗА АВТОРА

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА

  

 

 

(с) Иван Желев