ПОЛИТИЧЕСКИЯТ КЛЪСТЪР "ГЕРБ"

в.”Пари” 2006 г.

   Прогресивната българска общественост, характеризираща се с изобилие от лидери, тв водещи и политически шамани, отново не е наясно какво се задава на хоризонта. По две причини. Първата е свързана с личността на Бойко Борисов, когото се опитват да разчекнат от анализи, базирани върху фундаментални за нацията проблеми като кучетата в София, дупките в София, къде да паркираме в София и какъв, аджеба, е тоя „Герб” – яде ли се, пие ли се и кога най-сетне ще стане партия ,че и там да се запишем.

           Втората причина за видимата нервност у лидерите на общественото мнение е неяснотота около модното напоследък понятие „клъстер” /cluster/. Компютърджиите са наясно, но тъй като родните медии са заети с показването на гигантските крачки в туризма и сложните идейно-художествени конфликти между Митко Пайнера и Азис, все не остава време да се изясни понятието. Впрочем кръчмарите и хотелиерите вече се оклъстосаха, като обявиха, че създават клъстер в туризма. Иде ред на Азис, който отговаря за културния туризъм.

        Едно от определенията за клъстер е свързано с работата на няколко сървъра в мрежа, под обща операционна система, която не допуска сривове, ако някой от сървърите излезе от строя. Операционната система автоматично заповядва на следващия да поеме организацията и надежната работа на цялата мрежа. В този смисъл сладкарниците на Лучано не са клъстър. Дори Лучано да купи сладкарниците на някой си Мучано пак не става клъстер. Само дето Лучано става по-богат, става министър или в най-добрия случай колекционер.

         Клъстеризацията на стопанската дейност в Европа е най-развита в Германия. По точно в Бавария. По-точно – там, където Борисов отиде - с фондация „Ханс Зайдел” напред. Клъстерът като форма на мрежово управление предполага създаването на системи от малки и средни предприятия с различни пазарни ниши, но с един и същи чип. За такава организация на труда спомена и лидера на „Ред, законност и справедливост” Георги Марков, неуместно цитирайки Царя, който наистина се изказа за чиповете, но както стана ясно, не е на „ти” с организацията, да не говорим за труда.

         Клъстеризацията е висша форма на оптимизация , както по отношение на малките и средни икономически единици, така и по отношение на отделния човек. Българската представа за оптимизация е свързана с масовата приватизация, масовото рязане на скрап и масовата безработица. Само че това не е клъстер, а преход по нашенски. Ето защо директорът на Института за международно сътрудничество на фондация „Ханс Зайдел” Райнер Геперт говори за социалноориентирана икономическа програма,ред, сигурност, децентрализация и комунално самоуправление. Ето защо, Борисов каза, че „Герб” ще стъпи на икономически реформи, които за съжаление „няма да огреят нашите баби и дядовци, но ще върнат техните внуци от чужбина”. Това е ясно послание към онези млади хора, които ще станат бъдещи „сървъри” в системата.

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ КЛЪСТЪР "ГЕРБ"

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА