СЕМИОТИКА ОТ КАПАЛЪ ЧАРШИ

в.”Пари”, 2006 г.

            Бизнесът отдавна пита какво ще стане след като ни приемат в Европейския съюз. Държавата години наред отговаря с някакви поетични фрази  – цивилизационен избор, необратим път, нови хоризонти и прочие. С приближаването на заветната дата този символизъм вече не издържа на конкретните въпроси.

           Стана донякъде ясно, че малкия и средния бизнес ще пострадат най-много, понеже не отговаряли на европейските изисквания. Не е ясно обаче какво ще стане с онзи бизнес, който вкарва стотици тонове двадесетгодишно месо и ни го продава като кремвирши. Всъщност ясно е - този бизнес няма проблем да хвърли колкото трябва за да си оправи фасадата и документите съобразно изискванията на ЕС. Като технология той е оборудван с най-модерното -същата тази технология има възможности да преработва до спукване залежали меса и някой ден вероятно ще разберем, че ежедневно предъвкваме специалитетите от зората на демокрацията.

           Но въпросът не е в това какво ядем, а накъде сме тръгнали. За да си отговорим на този въпрос трябва да получим ясен знак  от политическата класа. И най-накрая го получихме. На собствената си партийна конференция Ахмед Доган произнесе няколко засукани фрази, на които май не обърнахме внимание. Той каза: “Защото колкото и прозрачна да е политиката, обективно по-голяма част от нея остава извън полезрението на обществото. Защото професионализма в политиката е в обратна пропорционална зависимост на нейната прозрачност… за един политик оценките от рода “Браво!” и “Разпни го!” трябва да се възприемат като прояви на една същност. В случая само знаците са различни. Така е било и така ще бъде!”.

         Ако изчистим това от повърхностната семиотика /впрочем непонятна за повечето делегати на конференцията/  би трябвало да разберем, че политическата класа в лицето на нашенския Макиавели ни казва следното:

1.      Вие избирателите нищо не разбирате от политика и затова избирате нас, които разбираме.

2.      Ние, избраните, ще правим политиката на тъмно, а вие ще виждате само резултатите.

3.      Вашата оценка за нашите действия няма практическо значение, тъй като политиката се движи от закони, познати само нам, нейните жреци.

При това положение на онази част от бизнеса, която няма честта да бъде приближена до храма, както и на нас останалите граждани, не ни остава нищо друго освен да се наслаждаваме на резултатите. Първият от тях дойде след прочутия афоризъм “Пътят към  Европа минава през Босфора”. Е, не стана баш така. Най-напред “Капълъ чарши” мина като градушка през България, поради което днес голяма част от  най-красивите жени в Европа са облечени като кючекчийки.

Във вихъра на танца ДПС вече втори мандат управлява земеделието, а цифрите вървят надолу и в края на миналата година се оказа, че реалния спад в аграрния сектор е 8.6%  в сравнение с 2004-та. Брутната добавената стойност в земеделието е паднала от 10.8 до 9.3% от добавената стойност на цялата икономика. /данни на НСИ/  Нищо не остана и от заклинанията за милиардни инвестиции в аграрния сектор, планинското и полупланинско земеделие и животновъдство. Очаквахме турското население да се преориентира от тютюнопроизводството към други екзотични култури – арония и прочие трудни за произнасяне на местен диалект технически култури. Нищо подобно. Бай Хасан /както впрочем и бай Иван/ продължават да дърпат местната икономика с един катър и две крави. Последните две крави да се разбират в буквалния смисъл. От статистиката на самото Министерство на земеделието става ясно следното: 58% от стопанствата в България притежават 1-2 крави, а само 7% гледат над 50 животни. Пак там - всички тези собственици на крави са наречени фермери, а сайвантите под който всяка вечер се прибират 700 хил. овце и 200 хил. крави – са обозначени като ферми. В същото време ежегодните субсидии за животновъдите растат в почти геометрична прогресия. За качество на млякото през 2002 – 2.3 млн., 2003 – 6 млн., 2004 – 8 млн. Това хубаво, ама от 1999-та до наши дни  от близо 4000 пункта за изкупуване и преработка на мляко в стандартите на ЕС са попаднали по-малко от 30.

Какво качество, какви пет лева! - би казал бай Хасан, че и бай Иван. Тези двамата байновци днес олицетворяват над 70 % от българското “фермерство”, а от гледна точка на семиотиката те са основните две икони в “развитието на българския етнически модел от етнополотически в етносоциален”. /Ахмед Доган/.

В този контекст бай Иван и бай Хасан също усещат, че работата не върви.

СЕМИОТИКА ОТ КАПАЛЪ ЧАРШИ

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА