МАЛКА СТРАНА - МАЛКА ГАРА

в. "Пари", 2006 г

          Неотдавна първият човек в българската икономика Румен Овчаров заяви: “Големите проекти започнаха да ни заобикалят.” Това е горчив израз на онова осезателно, твърде закъсняло, но всеобщо усещане, че напоследък нещо не е наред в гоестратегическата позиция на страната ни сред динамичните процеси по линията изток-запад.

         Десетилетния батак в приоритетите на българската икономика започна да се мъти още в края на 70-те когато Тодор Живков отвърза синджира на своите доминиканци /domini canes - кучета господни/ и те хукнаха по света да обновят технологичния статус на народната тогава република България. Друг е въпроса, че като типични български доминиканци, те тичаха в различни посоки, в резултат на което похарчиха няколко милиарда, прибраха нещичко за черни дни, и в крайна сметка оставиха икономиката на страната разкрачена между мегаломански заводи за тежко машиностроене и цехове за маратонки.

Малкото разумни елементи в това търчане бяха проекти като “Нева” чиято задача беше да заимстват по втория начин високи технологии от запада. Оттам насетне нищо съществено не се е случило що касае планирането /да не говорим за провеждането/ на приоритетни икономически стратегии. До каква степен този трансфер на технологии беше от полза за икономиката на страната - това е въпрос на отделна дискусия.

По важното е, че по онова време България беше въвлечена в някакъв процес, които съотвествуваше на транзитното й  положение, включително в идеологически план. Живковизма не беше комунизъм от съветски тип,  което си личи по безболезнения /за политическата класа, разбира се/ преход, проточил се 15 години. Хипотезата, че България продължава да се управлява от треторазредни кадри, близки до живковото обкръжение, вече е очевидна истина.

Повечето от хората, които стоят в темелите на бизнеса и управлението разсъждават също като Тодор Живков, който в разгара на перестройката произнесе знаменитото "Сега, другари, ние трябва да се снишим! Докато отмине бурята...".

         За да прикрият липсата на ясна визия за развитието на страната нашите политици набързо се ориентираха към готовите клишета - свободен пазар, атлантизъм, евроинтеграция, глобализация и прочие. Към тази "понятийна система" периодически се добавя тънката струна на живковското "Ние сме малка страна".

         Винаги когато от средите на експертите и гражданското общество се поставят остри въпроси, като започнем с малоумната политика в ядрената енергетика и свършим с поредната подмяна на автомобилните табели, нашите управници излизат с номера, че ние сме малка страна, която се стреми към клуба на големите.

         Ако погледнем Европа, ще видим, че тя всъщност е съставена от малки държави като почнем от Дания и по диагонала стигнем до Гърция, като погледнем от Португалия, та чак до Литва, Латвия и Естония. Да не говорим за близките ни съседи и страните от централна Европа. Но никой в тези държави не внушава така упорито на народа си, че живее в малка страна. Там хората живеят и работят като наследници на традиции - най-точните часовници, най-хубавия портвайн, най-хубавата бира, най-хубавите лалета... Дори нашите комшии, дето повече живеят отколкото работят, все пак поминуват в древна Елада или поне минават за наследници на Александър Македонски. Само ние, българите живеем в  някаква никаква "малка страна".

         Тъй, че нашите управници, вместо да зяпат като препарирани какво ще им каже Ферхойген, да вземат да прочетат старата, пък и по-новата стопанска история на България. Докато някоя друга "малка страна" не е станала страна на розите, житница и енергийно сърце на Балканите, лидер в  електрокарите, киселото мляко, цветната металургия, туризма, производството на соди, стъкло и прочие.

         Тогава обаче тази друга страна, ще нарича себе си голяма.

МАЛКА СТРАНА - МАЛКА ГАРА

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА