ДИЛЕТАНТСКА ИСТОРИЯ

в.”Пари”, 2006 г.

          В България всичко е въпрос на дебат. При това безплоден. Отделна, застрашително нарастваща прослойка печели само от дърдорене. На върха на хранителната пирамида стоят група депутатстващи от т.н. политически елит, които вместо да създават правилата /законите/ по които нещо трябва да се направи, разсъждават по темата трябва ли да се направи или не и кой да го направи.

         Архонтите на пустословието в последно време захапаха енергетиката. Болното място е така наречената зависимост от “Газпром”. Стигна се дотам Румен Овчаров да обяви, че ще внасяме газ от Египет. Само дето не каза нищо за количествата, които в най-добрия случай ще са незначителни. Въпросът беше да се хвърли малко прах в очите на нашата и световната прогресивна общественост относно така наречената диферсификация на енергийните източници. Българските управници непрекъснато доказват някому, че водим борба със зависимостта от сибирската мечка.

Историята на тази борба е всъщност история на дилетантството. Тя започна от времето когото Филип Димитров се изказа как трябвало да внасяме газ от Северно море, от Иран, даже от Ирак, само не е от Русия. Още тогава се знаеше, че запасите в Северно море са на изчерпване. Именно във връзка с това / и с някои други съображения/ “Газпром” започна да изгражда северната тръба под ръководството на Герхард Шрьодер. Европейските анализатори подскочиха като ущипани от неочаквания ход на Путин. Дъжда от епитети по адрес на бившия канцлер заплашваше да удави огромния му международен авторитет. Но неочаквано бурята заглъхна - твърде внезапно за човек от такъв ранг. Причината /вероятно не единствената/ е, че междувременно Шрьодер стана главен консултант на фамилията Ротшилд по въпросите на банкирането и инвестициите в Русия и Източна европа.

ДИЛЕТАНТСКА ИСТОРИЯ

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА