ВЛАСТТА - БОЙ ПОСЛЕДЕН

в. “Пари” 2006 г.

              Ако през последните 15 години властта в България се разпада, то не е защото няма мераклии да я упражняват, точно обратното – повечето от тях вече се изредиха. Става дума за властта като задължителен атрибут на държавността, а не властта за която мераклиите мечтаят.

            Необходимата на всяка нация сплав “държавност-власт” беше насилствено изложена на корозия още в началото на прехода. По онова време известни митингаджии, а всъщност световнонеизвестни “специалисти” – адвокатстващи пишман дисиденти, гастролиращи икономисти и обикновени дизайнери, объркаха демокрацията с корекомите и свободните магазини. Там, където преди Десети пускаха – я портокали, я маслини.

             Демокрацията беше обявена за дефицитна стока и като такава, предизвика и продължава да предизвиква онова състояние на обществото, което народът справедливо определя като “Юруш на маслините!”. Казано с езика на политиците от началото на прехода това звучи така: “Дами и господа, да хвърлим всичко в ръцете на пазара!” и последвалото го: “За бога братя, не купувайте!”.

            Липсата на елементарен ред и порядък при раздаването на маслините, обаче, изигра лоша шега на така наречената политическа класа. В суматохата не тя, а една тънка прослойка от тарикати със здрави лакти, награби дефицитната стока. И днес точно те определят какво е демокрация и как ще се раздават маслините, дето ги чакаме от Европейския съюз.

            След като на всички отдавна е станало ясно, че не народните избраници, а едни други хора раздават картите, не бива да се учудваме на безспорния факт, че българите отново са политизирани. Те нямаше да са такива ако не бяха преживели своите 800 дни, ако не бяха скачали, за да не почервенеят, ако не бяха слушали, че пътят към Европа минава през Босфора...

            Към днешна дата, както и да го усукваме, вече няма как да говорим за националистите с пренебрежение. Няма смисъл да повтаряме, че генерала бил пожарникар, защото да си пожарникар е професия. Не е професия да си гей.

            Изборите, които наближават, ще ни предложат бой последен.

            Ще гласуваме за прагматизма на кметовете, които искат да управляват като такива, каквито ги познаваме. И можем всеки ден да видим в родния си град. И по тази причина им знаем кирливите ризи.

            Ще гласуваме и за справедливостта – стига в изборния ден да не се хванем за тоягите.

Ще гласуваме и за останалите партии.

ВЛАСТТА - БОЙ ПОСЛЕДЕН

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА