| НАИВНИ ВЪПРОСИ
|
||||
|
в.”Пари” 2006 г. Неотдавна виден деец на БСП се изказа абсолютно неподготвен. На 5 март в Силистра Ивелин Николов заяви, че зад “Атака” стоят мощни фирми от сивата икономика и даде началото на поредната медийна оперета в родния политически живот. От набедената партия заявиха, че ще дадат под съд Николов. Той пък каза, че по-добре Сидеров да му изпрати шпиц-командите, с което се самообяви за жертвен агнец в лапите на онези, които недолюбват ЕС. То е ясно, че нито “Атака” ще осъди Ивелин, нито той ще падне свидна жертва по трънливия път към Европа. По няколко причини. Първата е свързана с фундаменталния въпрос “Що е сива икономика и има ли тя почва у нас?”. На този въпрос всички проучвания – външни и вътрешни - отговарят така: в България от сто анкетирани фирми – по малко от една трета декларират, че отчитат оборотите си. Останалите крият от 10 до над 75%. Ако това е така идва ред на втория въпрос: ако зад Сидеров стои сивата икономика, той не е ли всъщност първа политическа сила, а не втора, както се опитват да ни внушат социолозите? Добре, че тия дни излезе скандала с онези 360 милиона, които партиите прибирали ежегодно - по данни на Центъра за изследване на демокрацията. Данните са отпреди 3 години, признаха от Центъра, но общо взето положението и днес е същото. То е същото от изследователска гледна точка. Ама от гледна точка на партийния живот хич не е същото. Защото преди три години “Атака” не съществуваше. Може би тогава е нямало сива икономика и старите партии са събирали тази сума само от бялата и от членски внос? Пък после се е появил Сидеров, барабар със сивата икономика. Ако обаче положениието и тогава и днес си е същото и сивата икономика ежегодно отчислява 360 милиона за да живее и пребъде демокрацията, парламентаризма и цивилизационния ни избор, то къде е тръгнал Сидеров? Или сумата да се вдигне или “Атака” да бъде любезна да напусне политическата сцена. Да не говорим, че изявите им са крайно неприемливи.
|
||||
| НАИВНИ ВЪПРОСИ
|
||||
|
|
|
СПРАВКА ЗА АВТОРА |
ГЛАВНАТА СТРАНИЦА |
|
(с) Иван Желев