ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ДЕФИЦИТИ

в.”Пари”, 2005 г.

      Първата характерна особеност на българските дефицити е, че те са много. А излишъкът в бюджета е един. Затова пък в публичното пространство се говори най-много за излишъка и нищо за дефицитите. Това, което не достига на българската икономика е усукано в непонятни за масовия човек приказки: дефицит по текущата сметка, отрицателно външнотърговско салдо и прочие.

         Когато обаче стане дума за излишъка в бюджета - всичко се прояснява. Политиците предлагат напълно разбираеми и конкретни суми, които да се вземат и да се налеят там където трябва, с оглед изпълнението на предизборните програми и правилното усвояване на парите от наши хора. Стремежът е да се  премине към "все по-пълното задоволяване на все по-нарастващите потребности" - формула, прилагана на дело от първия ръководител на Партията и държавата.

         В отговор на тези копнежи Ханс Фликеншийлд заяви:

         " България има един от най-големите дефицити по текущата сметка в Европа, като изключим Босна и Херцеговина... Това се дължи на увеличаващия се внос... който се влага предимно в производството на т.н. нетъргуеми стоки, които не се изнасят зад граница... продажби на дребно, телекомуникации, екологични и др. съоръжения, изисквани от регулаторните органи на ЕС... Тези продукти увеличават качеството и стандарта на живот, но не водят до увеличение на износа... При наличието на влошаващ се дисбаланс по текущата сметка и нарастващ външен дълг на частния сектор, обезателно е необходим бюджетен излишък.

          Точно излишъкът позволява на частния сектор да харчи повече отколкото произвежда, но подобна тенденция, гарнирана с публичните разходи, вече поставя пред огромна заплаха стабилността на българската икономика." / Край на цитата./

         Целокупната българска журналистика не посмя или не стигна дотам в аналитичния си устрем, че да попита Фликеншийлд - що за частен бизнес е бизнесът, който харчи повече отколкото произвежда? Не, че Ханс щеше да отговори.

          Няма икономист в света, който да разясни в името на какво е нужно да се създава и подкрепя частен сектор, който не само губи, но и продължава да съществува за сметка на бюджетния излишък - тоест за сметка на данъкоплатците, митническите сборове и монополните цени, които хората са принуждавани да му плащат. В името на какво /освен "в имени революции"/ цели отрасли бяха прехвърлени от графата "държавни" в графата "частни" щом продължават, даже с още по-голям успех, да генерират дефицит и задлъжнялост към банковата система до степен, че самата тя започва да задлъжнява на външни банки?

         Още през 2003-та година Банк Аустрия първа предупреди за негативните тенденции по текущата сметка и външнотърговкото салдо. През 2004 и 2005 от Института по икономика на БАН дойдоха тревожни сигнали чрез публикациите на проф. Иван Ангелов, който подчерта, че не големия внос, а незначителния износ на ниски цени и с неконкурентно качество стоят в основата на проблема. Беше посочено, че половината от българския износ е "ишлеме". А пък "ишлемето" е износ точно толкова колкото контрабандата е внос.

         И резултатите не закъсняха. През януари 2005-та министър Свинаров подписа "офсетна сделка" за хеликоптери. Тя бе подвърдена от новото правителство може би защото е офсетна. "Юрокоптър" щели да инвестират в нашата химическа индустрия и да отворят 1000 работни места. Само, че първо ние трябва да инвестираме в "Юрокоптър" 360 млн. евро за хеликоптерите. Пък после те.

         Родната индустрия се развива и в още една фундаментална област - наскоро премиерът Сергей Станишев разгледа поредното ново игрище за голф. Трябвало да привличаме богати туристи от световния елит.

ОСОБЕНОСТИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ДЕФИЦИТИ

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА