ПРЕМЪЛЧАНАТА РУСИЯ - СТРАХ И СРАМ

в.”Пари” 2002 г.

      Най-добрата новина за Русия е лошата. Така формулиран, девизът на примитивната журналистика върна нашите медии в 50-те години, когато по страниците на "Работническо дело" американците се напиваха с кока-кола. По каква причина нашите анализатори подминават феноменалните процеси, протичащи в страна, чиято близост вече не измерваме с братската дружба, но можем да изобразим с обхвата на ракета от средния клас?

        Нашите кореспонденти мълчат, освен ако не гори общежитие в Москва, ако не е избухнала епидемия от птичи грип, ако не се е изявил някой чеченски "бунтовник", от тези които убиваха деца в Беслан.

       Видните люде на България - политици, журналисти, анализатори - дето уж представляват народ с историческата съдба да живее между изтока и запада, вече имат гръбначно изкривяване от навеждане в едната посока. Колчем погледнат на изток, тези господа изпадат в сложно душевно разстройство, съставено от два прости компонента - страх и срам.

        Ами то си е за срам. В бившата люлка на комунизма руснаците започват да живеят все по-добре. Те изграждат "капитализъм със сталинско лице" /Виж М. Ходорковски на адрес: Москва, Следствений изолятор "Матроская тишина"/.

         Ние посрещаме новата 2006 на прага на ЕС с драстично увеличение на парното, а руските медсестри и лекари получават увеличение на месечните заплати от съответно 150 и 300 долара. Каждому! А парното, видите ли, не поскъпва там.

       Нашият храбър народ ще преглътне парното и бензина, белким най-после влезем в ЕС. Пък после - шапка на тояга. Ама да не стане като в Полша. Безработицата там през 1998 г. е 10%. През 2000-та е 14%, а през 2002 г. - 20%. Днес, в края на 2005, е същата и анализаторите я определят като застойна за цели сектори от икономиката.

        Поляците търгуват главно с Русия и Германия. От Русия - нефт и газ - то е ясно. По интересна е схемата с Германия. За първото шестмесечие на 2005 са внесли от западната съседка стоки за 14 млрд. долара и са изнесли на същата стойност. Въпросът е какво?  Германците нямат нужда от картофи, водка и въглища за 14 милиарда. Руският анализатор Гриценко твърди, че германците внасят в Полша заготовки, които се доработват, за да бъдат върнати обратно в Германия. С енергия, доставена от Русия и с евтиния труд на поляците. Както се казва - няма лошо. На това у нас му викаме ишлеме. Но досега не знаехме, че цели държави връзват гащи от тази работа.

       Не вдъхва оптимизъм и положението в  Украйна. Майка на оранжевата революция /и бивш винзавод на СССР/, тази независима държава живее по модел, който ни е до болка познат. Всичко, що започне да мърда, здраво се облага – производителите на грозде, хмел, зеленчуковото производство. Има допълнителни такси за правото да ползваш електричество и парно. Близо 30% от приходната част в бюджета идват от мита, данъци и такси върху вноса.

    В бюджета на Украйна съществува специална част “Приходи от ренти за транзит през територията”. Пет процента от тези приходи идват от Русия за използването на тръбопроводите /сякаш тръбите ги е слагала Леся Украинка, а не “Газпром”/. Процентите са  само пет, тъй като Украйна получава руския природен газ на цена три пъти по-ниска от пазарната. Такава икономика специалистите определят като транзитна. А руските коментатори ехидно добавят : “Този бюджет има транзитен характер в още един смисъл – като индикатор за движението на икономиката отникъде за никъде”.

   Имат ли основание руснаците за това насмешливо отношение към бившите си републики? Трябва да кажем да – за голямо съжаление на онази групичка спечени русофоби, които щъкат из парламента с пребледнели лица. Именно заради техния продължителен идеологически запек, вече 15 години у нас се насажда образа на някаква тъмна и деспотична Русия, управлявана от непредвидими апартчици, които държат едната ръка на ядреното копче, а с другата прибират нефтодоларите.

      Съвсем неотдавна от уж сериозни анализатори се чуха прогнози, че Русия се крепи единствено на нефта и тъй като той скоро щял да свърши, тя пък щяла да се разпадне. Бих препоръчал на тези оракули да следят по-внимателно, така да се каже, международното положение.

Веднага след като стана ясно, че Джордж Буш ще зацапа обстановката в Близкия изток, държавите от този район една след друга изявиха желание да върнат дълговете си към Русия /СССР/. Саудитска Арабия не успя да изтегли авоарите си от САЩ, и бързо се обърна за съвместни разработки на нови находища към Русия. Още в началото на 2004 г. “Лукойл” влезе с 80% в смесеното предприятие “Луксар” и инвестира близо 2 млрд.  долара, при това осигурени от банка “Ал-Рияд” при символична лихва от 1% годишно.

         През януари тази година. Владимир Путин се срещна с Башар Асад и неочаквано отписа 10 милиарда  долара от близо 14-те, които Сирия дължи на Русия. Да, но два милиарда от неотписаните бяха обърнати в сирийска валута, при условие да бъдат използувани за инвестиции в сирийската икономика. В резултат руската компания “Татнефт” получи концесия за разработка на находище от 2000 кв. километра, което се намира на границата с Ирак. Успоредно с това - завод за фосфатни торове в Палмира, нефтена рафинерия и завод за азотни торове в Деир ез Зор. Нови 2 млрд. долара не за сметка на руския бюджет.

    Тези политико-икономически ходове  РИА “Новости” коментира така: “ Русия днес разполага нефтените си кули, както някога военните бази. Тя заплаща този нефтен поход или с чужди пари или с дългове, които бяха отписани завинаги. Удаде ни се да продадем една абсолютно ефимерна стока: репутацията на несъществуващата вече държава СССР”.

      Всички тези действия на Русия бяха подготвени от совалките на един човек – Евгений Максимович Примаков, председател на Търговско-промишлената палата, бивш шеф на разузнаването, но преди всичко това – политически наблюдател. На руски език  наблюдател се превежда като “обозреватель”, тоест човек, който изучава обозримото политическо пространство. Неговият далекоглед не е запецнал върху една само точка /дори тя да е Брюксел/, защото такова неподвижно вглеждане рано или късно заприличва на воайорство.

        Поради способностите на хора като Примаков, руският президент отговаря спокойно на въпроси за нефта - “В крайна сметка, имаме повече отколкото си мислим. Ще стигне и за нас, и за бъдещите поколения.” Което означава, че скоро няма да се отварят новите находища в Русия. А що се отнася до пренебрегваните въглищни запаси, които се изчисляват за 3 до 5 века напред, вместо да парадира с количествата, Путин настоява да се приложат нови технологии, които превръщат тази суровина “в отличен енергиен продукт, за който вие, специалистите знаете повече”.

        А ние, неспециалистите, трябва да сме сигурни, че не иде реч за маргарин. Ние, неспециалистите, май въобще не искаме да знаем за какво става дума. Някой у нас интересува ли се до какво ще доведе светкавичния ръст в златновалутните резерви на Русия? За сведение през 2000 г. те са 12 милиарда долара, в началото на 2005-та - 124 млрд., в края на септември – 156.2 млрд. долара.

         Иначе казано, ако Русия в момента има някакъв голям проблем, той се изразява в огромния излишък на финансови средства. Тезата, че това се дължи на скъпия нефт е само част от истината. От началото на века ръста на руската икономика не пада под 7%. Съотношението между външния дълг и брутния вътрешен продукт е едно от най-добрите в цяла Европа. Реалните доходи на населението след отчитане на инфлацията и тази година ще пораснат от с 9-10%.

    Във връзка с преизпълнението на бюджета и външнотърговското салдо, в Русия се случиха няколко неща, на които у нас отново не обърнахме внимание. На 9 септември бе съобщено, че в скоро време ще излезе указ за създаването на Президентски съвет за контрол над реализацията на приоритетните национални проекти. Ще се оглавява от самия президент. Съветът ще упражнява пряк контрол над инвестициите в здравеопазването, образованието, жилищното строителство и селското стопанство. Пряко ще се наблюдават не само разходите, но и преговорите с бъдещите доставчици по тези проекти, с оглед тяхната ефективност.

       На 1 октомври под заглавие : “Епохата на олигарсите отива в миналото” РИА “Новости” съобщи, че са настъпили промени в ръководството на РСПП – най-голямата бизнес организация на промишлените босове и предприемачи. Целта е да се въведат цивилизовани правила в отношенията с държавната власт.

         Горе-долу по същото време се осъществи една сделка с много измерения – “Газпром” купи “Сибнефт”. В резултат - Роман Абрамович получава 13 млрд. долара, остава собственик на “Челси”, остава и губернатор на Чукотка. “Файненшъл таймс” приветствува факта, че “Газпром” е платил пазарната цена и чрез мнението на главния икономист на  “UBS Brunswick” признава, че първородните грехове на руската приватизация са затворена страница.

         В резултат –  “Газпром” става една от най-големите, а по някои мнения, най-голямата енергийна компания в света.

        Такива са, дами и господа, особеностите на руската политикономия. А сега е време да зададем основния въпрос, който вълнува българския елит: А, бе какво, аджеба, ще прави с толкова пари тоя Абрамович?

Сигурно е само какво няма да направи.

1. Няма да плати външния ни дълг, защото няма да му стигнат.

2. Няма да инвестира по българското Черноморие, защото нещо не му е ясно за базите на НАТО – бази ли са или не са бази. Пък и Владимир Владимирович се е разбрал там и хич не проявява интерес.

3. Няма да се опитва да инвестира в нефтопровод до Китай и да финансира компартията на Зюганов, защото Ходорковски вече опита, пък и по тези въпроси всичко се записва.

4. Няма да сложи паричките в куче-касичка, нито в прасенце-касичка, а напротив – в офшорка-касичка.

Въпреки изброените по-горе успехи, Русия има един голям проблем, тоест огромно поле за инвестиции – селото, дълбоката руска провинция. Която е резултат на остатъците от безумната съветска администрация. Ето защо отпада въпроса за офшорките на хора като Абрамович. 

        Въпросът за това, дали хора като Абрамович перат президентски пари отпада, като несъстоятелен и тъп.

ПРЕМЪЛЧАНАТА РУСИЯ - СТРАХ И СРАМ

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА