МАФИЯТА - ОРГАНИЗАЦИОННИ ВЪПРОСИ

в. “Пари”, 2006 г.

        Вече и на децата им стана ясно, че в нито една от бившите соц.страни демокрацията не успя да разцъфне така бурно както в България. Преди десетина години нашите “елити” така запретнаха ръкави, че камък връз камък не остана - от селските читалища до военнопромишления комплекс. Негово величесто беше прав, като каза на сдаващия властта: “Вие, господин Костов, високо вдигнахте летвата”. Високо, не ами недостижимо високо - от рушветите и детската смъртност до наркоманията и проституцията -  иде ни да запеем “Високи, сини планини”.

            Тези дни, когато брюкселския нож опря в кокала, първите хора на България се сетиха, че за всичко е виновна организираната престъпност. И Софиянски, разбира се.

            Близо десет години висшестоящи люде го усукват по темата за мафията. В началото бе развита тезата, че показните убийства са нещо като улични инциденти, предизвикани от бивши спортисти, които няма къде да изразходват енергията си поради стагнацията в спортната база. После стана ясно, че става дума за разчистване на сметки между  “отделни, известни на органите лица, гравитиращи около сенчестия бизнес”. По-нататък приказката продължава така:

·        в България “няма организирана престъпност от класическия тип, а отделни, организиращи са за извършване на определени действия, групи” - тоест групова престъпност

·        една година по-късно - в България има елементи на организирана престъпност, но не мафия в класическия смисъл на думата, тъй като мафия означава сливане на престъпността с високите етажи на властта

·        още една година по-късно - има непотвърдени данни за нерегламентирани връзки на отделни високопоставени служители с лица, за които пък има данни, че принадлежат към силови групировки…

            През всичките тези години, докато т.н. български елит с внимателно подбрани думи се опитваше да прокара голата истина облечена в минижупа на маловажното, нормалните хора я виждаха такава каквато е. Те и днес знаят, че нямат шанс в което и да е начинание поради две основни причини. Първата, разбира се, е българската държава, която през последните години се изявава единствено и само като малоумен регулатор. И втората - онази група добре облечени бизнесмени, които не цепят басма на никакви регулации и пристигат с  черните джипове точно навреме.

            Иначе казано - мутрите щяха да си останат на улицата, при дребните далавери, но за десетина години държавата хубаво се постара да ги натика по всички етажи на икономиката. А оттам вадене няма. Защото става дума за свещената частна собственост. Свещена и анонимна. Стигна се дотам, че покойния Самоковец за малко да купи чрез подставени лица ремонтното предприятие на атомната централа - нали не сте забравили?

            Изключително забавно звучат намеренията на уважавания юрист Георги Петканов в неговия закон за конфискация на имущества, придобити по престъпен начин. Само че когато /и ако/ този закон започне да действува, може да се окаже, че други уважавани юристи и цели адвокатски кантори са собственици на заводи, хотели, апетитни масиви земя и прочие. А както е известно най-законната собственост е тази на законотворците.

            Що се отнася до триадата Софиянски - Антоан - Любо Павлов, нека бъдат изправени пред съда и ако са виновни да бъдат осъдени. Присъдата би могла да бъде принудително татуиране. По този начин в Брюксел ще разберат, че сме се справили с българската якудза.

            Но ако желаем до октомври да изгазим от тоталната каша в която ни натикаха радетелите за свобода и присъдружните им вифаджии, трябва да поканим Владимир Илич Ленин в България веднага след празниците.

МАФИЯТА - ОРГАНИЗАЦИОННИ ВЪПРОСИ

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА