РОСНАТА КИТКА И ФРЕНСКАТА ЛЮБОВ

непубликуван текст, 2005 г.

            При появата на “Атака” нашата журналистика отново получи “еакуляция прекокс” – медицински термин, който обозначава преждевременното семеизпразване при юноши вследствие дългочакан контакт с противоположния пол. Въпреки, че тогава още не се знаеше кой играе “котенцето” в тези отношения, плеяда репортери и анализатори се издървиха на Сидеров с предварително наточени констатации – фашист, ксенофоб, психопат.

        Еротичният елемент в този нашенски водевил се засили след знаменателното изказване на Доган, който ни посъветва да поизчакаме докато “Атака” се избистри след предизборния бълвоч по площадите. Демек - да й попремине лунния цикъл.

        След като родните медии не успяха да отговорят на въпроса - що е то “Атака”, самата тя се обви в недостъпност, подобно привлекателна дама, попаднала случайно в стар салон пълен с дърти фльорци. Само отвреме-навреме хвърля предизвикателни погледи към народа, съобщавайки му общоизвестни истини за недъгавия преход, които сътвориха бащите на българската демокрация.

Но в гърдите на младата дама тупти горещо сърце - тя още в самото начало счупи оковите на душния салон и извъртя на площада един политически кан-кан пред оскъдна публика, обкичена с плакати: предатели-еничари. Което ни кара да се замислим дали този кан-кан не беше обикновен славянски танц. 

След това изпълнение, което замалко да се провали поради липса на ел. захранване, осигурено впрочем от близкия православен храм, нашата парламентарна баядерка се прибра гордо в душния салон и нарече старите фльорци: прасета и лоени топки.

        Този словесен акт ще остане паметен за “Атака”. Фундаменталната постановка, че всички са маскари, мина като мълния през електоралното й тяло -  идеологията се избистри. Активистите осъзнаха, че за незавидното положение на народа са виновни не само евреите, циганите и турците, но и всички останали. И ако ще ги почват, трябва да карат наред.

         Ето защо при избора на правителство “Атака” пак се хвърли в джаза и ги почна както му е реда - воглаве с президента. Но уви - бе принудена да напусне сцената. Същите, така обрисувани “лоени топки” масово не възприеха това изпълнение. И сега младата парламентарна дама трябва да помисли за нещо по-свежо.

Понятието “лоена топка”, прочие, ни отнася неусетно към Ги дьо Мопасан и френската литература. Оттук до френската любов има само една крачка. Знае се, че не е лесно. Особено за младите и неопитните, за така наречените “росни китки”. Но в крайна сметка – никой не се родил изучен.

В стария салон витае очакването “Атака” да се поправи, да стане по-контактна, да не е така дръпната в прекия и преносния смисъл. Дето се казва – има опашка от чакащи. А най-отпред чака Сокола.

РОСНАТА КИТКА И ФРЕНСКАТА ЛЮБОВ

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА