БНТ - НАЦИОНАЛНА ИЛИ НЕЧИЯ

в. “Пари”, 2002 г.

            В началото на прехода бе изречена знаменитата глупост: "Телевизията върви след победителите". Немалко управляващи положиха максимални усилия да претворят тази постановка в дела. Печалните резултати са налице.

            В крайна сметка се оказа, че само у нас телевизията върви след победителите. В нормалните страни телевизията върви пред всички. Най-динамичната електронна медия отдавна е надхвърлила ролята си на средство за масова информация и пропаганда. Освен, да изпълнява тези основни функции, съвременната телевизия се използува за среда, в която управляващите отиграват, а по-късно утвърждават в живота онези социално-икономически практики, от които обществото би имало полза. Именно публичните държавни и обществените телевизии са онези средоточия на мнения и дебати, където се ражда националния консенсус.

             Повече от едно десетилетие обаче нашите управляващи предпочитат да проиграват острите ситуации на жълтите павета. Не е ясно защо теорията за социалните отдушници у нас беше заклеймена като комунистическа. Може би защото преди Десети ноември един член на ЦК написа книга по въпроса. Впрочем от същата тази книга става ясно, че не комунистите са открили социалните отдушници. Предполага се също така, че не антикомунистите ще ги закрият.

            Хората, които изграждаха Българската телевизия при Живков бяха наясно по тези въпроси. Въпреки че бе поставена изцяло в услуга на БКП и нерядко пряко управлявана от Политбюро, телевизията успяваше да постави пред обществото сериозни национални въпроси като: несъразмерното развитие на тежката индустрия, маниакалните тенденции в селското стопанство, чиновническия произвол и неудачите на местната власт, лошото качество на българските стоки и правата на потребителя, грешките на съдебната система. Иначе казано - другарите от Политбюро знаеха как да пуснат парата по проблеми, които пораждаха социално напрежение.

            Колкото и неприемливо да звучи за някои днешни активисти, част от авторитета, които в момента има БНТ е завещание от 80-те години, когато бавното измъкване от партийната хватка институционализира телевизията в съзнанието на българина. Днес няма смисъл да поглеждаме с носталгия към онези времена, но ако елиминираме изцяло данните за БТ от периода преди промените, рискуваме да разглеждаме една телевизия в насипно състояние.             БНТ към днешна дата е в насипно състояние защото през последните 10-12 година тя дори не беше разглобена както следва, за да бъде демонтирана от съзнанието на зрителя. Днешният й облик, в организационно и програмно отношение, твърде много напомня този от времето на тоталитаризма. В БНТ работят пак толкова хора, но правят една програма вместо две. Пак има партийни секретари, но сега те са шефове на новините. Техниката пак е недостатъчна и стара. Заплатите пак са ниски. Хонорарите пак не достигат. Осветлението продължава да е отвратително и вероятно шофьорите пак крадат бензин.

           Връз този стар скелет днешната БНТ отчаяно се опитва да наметне  нови дрешки, съобразени с поредната смяна на политическата конюнктура. Като започнем с една тв примадона, която рони сълзи за демокрацията по средата на Централна информационна емисия и свършим с друга, която лежи на плажа, докато екипа й, кой знае защо, не успява да отрази слънчевото затъмнение - все родни картинки от  период, в който под закрилата на политиците, всеки правеше каквито си иска упражнения с телевизията.

            Ето защо днес и най-непредубедения наблюдател с право си задава въпроса: Кой е главния герой на Българската национална телевизия? Лили, Хачо, Кирчо ...  или българския народ, неговото настояще, неговата близка и по далечна история, неговите достойнства, умения, постижения, неговите представи и мечти за собствените му земя и държава?

            Затварянето на огромния кръг от проблеми и задачи, които стоят пред една национална телевизия между силните на деня и подбраните от тях журналисти, превърна БНТ в елементарен политически рупор и още по лошо - в средоточие на групови интереси. Това, впрочем е най-ясния белег за дълбоката пропаст, която започва да се образува между телевизията и хората. Тази дистанция се увеличава не без участието на конкуренцията. Но конкуренцията е най-малкия проблем на БНТ. Той беше измислен от социолозите и вързаните към тях рекламни агенции, които искаха да докажат на своите клиенти, че има и други рекламни площи в телевизионния ефир. Истината е, че структурата, финансите, техническите възможности, покритието, кадровия потенциал, традициите и авторитета на БНТ, всичко това взето заедно, надвишава многократно потенциала на която и да е частна телевизия, ако не и на всичките взети заедно. Това, което не достига е волята за промяна и себеутвърждаване. В липсата на тази воля се оглеждат много интереси, най-вече икономически и корпоративни.

            Каква представа създава днес БНТ за България и българите? Това е  представата за едно непрекъснато и твърде често самоцелно противопоставяне на обществени групи и личности върху фон от мизерия, профански лукс, котерийни борби между и вътре в политическите партии, евтино скалъпена възхвала на ЕС и НАТО и прочие омръзнали на всички ни внушения. Вярно е, че животът ни все повече наподобява страниците на жълтите вестници. Но това далеч не е цялата истина за нашите сънародници. Те вече отказват да живеят по законите на вестникарските заглавия. Наред с безбройните въпроси, които задават на политиците и управляващите, те питат и националната ни телевизия:

            Къде съм аз, моето семейство, моите съседи, моите съселяни, моето разграбено предприятие, нашата община, нашата Добруджа, нашата Тракия? Защо ни показвате само когато сме на митинги? Да не би като сте ни показали, да сте помогнали?

            Тази лавина от въпроси ще се увеличава. Истинските герои на телевизионната драматургия все повече ще предявяват своите права пред националната си телевизия.

            Като гледа програмата на БНТ днес човек се пита докога ще продължава нейното бавно отдалечаване от действителността, при засилващо се въртене около собствената ос. Нашите телевизионери не желаят, а вероятно и вече не могат да излязат от онзи винт, в който ги вкара суетнята и шътънето около въвеждането на демокрацията. Народът отдавна напусна арената с жълтите плочки, но тв екипите не щат. Те продължават да се лутат между МС и НС, СДС и ДПС, БСП и НДСВ, между НДК и БНТ. Па току покажат Желязко дето се кани да изкара пролетариата на улицата.

            Какво печели БНТ от това непрекъснато въртене на родния елит по новините не е ясно, след като държавната субсидия ежегодно намалява.

 А какво печелят самите политици си личи от изборните резултати и електоралната активност. Няма по света телевизия, която да показва по няколко пъти на ден всичките министри на държавата воглаве с Царя, лидерите на опозицията, вождовете на двата синдиката, главния секретар на МВР, че и президента на Републиката. Само непоклатимата руска /бивша съветска/ ОРТ има някакви успехи в това отношение, показвайки деловото ежедневие на Владимир Владимирович. Но братята имат още много да учат от БНТ, що се отнася до семинари, коктейли и кучешки изложби.

            Този "випов", подход към новините, ражда следните родни тв картинки: усмихнатият кмет на София /вече бивш/, запъхтян и с тенис ракета в ръка, докладва пред обществото за инвалидите и умъртвяването на бездомните кучета, главният секретар на МВР /вече кмет/ облечен в тениска, отива на мач, но е принуден да осветли набързо въпроса за два-три атентата в държавата. Царят се появява за 40 секунди, през цялото време го блъскат с микрофони и камери, изрича мимолетната фраза "Да гледаме позитивно" и потъва в мерцедеса. Помежду "вип" сюжетите отвреме-навреме някакъв кореспондент по телефона все пак успява да каже, че някакви хора в провинцията имали стачна готовност.

            Така сътворени, информационните емисии на БНТ на всичкото отгоре са се превърнали в  изключителна и единствена база за генералния тв диспут. В него участвуват същите герои, гарнирани с вездесъщите специалисти по измерване на общественото мнение, които напоследък не ги бива в прогнозите, но добре се оправят с продажбите на рекламно време. Чрез телевизията те безплатно разпространяват в общественото пространство свои лобистки схеми и продукти на собствения си бизнес. Не е тайна, че цели структури живеят от и чрез появяването си по националната телевизия.

            В същото време БНТ имаше само едно 60 минутно предаване, посветено изцяло на интересите на зрителите "Въпроси и отговори". Въпреки че е бе натикано в  негледаема схема, то привличаше значителен интерес. Предаванията от типа "Въпроси и отговори" стоят в центъра на програмните схеми на световните телевизии, осигурени са максимално технически и техните водещи са големи звезди. А българският зрител все по-малко разчита на националната си телевизия, когато става дума за екзистенциалните му проблеми. Той звъни там главно за да гласува за някоя песен.     

            Упражненията с БНТ достигнаха своя антипазарен апогей. Днес вече не е важно какво иска зрителя, който плаща за тези упражнения. Обратното - телевизията все по-настоятелно взисква от широките народни маси да гледат нейните "програмни панели и формати". Хората искат Маргарита Михнева да им говори "право куме та в очи", но цяла вечност получаваха "Актуално", представено от една дама чието име никой не успя да запомни, понеже все не стигаше времето. Човек се пита как нещо толкова кратко може да е толкова зализано. Родолюбивите българи най-сетне могат да гледат Божидар Димитров да им говори за българската история и да коригира собствените им заблуди и предразсъдъци по темата. Но цяла вечност получаваха "Пътеводител на историческия стопаджия" - авангарден тв продукт, близък до сърцето на група структуралисти, които си падат по романа "Зен, или искуството да управляваш мотоциклет". Зрителите очакваха БНТ да има даде нещо по-бляскаво и по-смешно от започващия да ги отегчава Слави. Но получиха някакъв муден и разпасан Дамян, чиито боси крака в ефир толкова се нуждаеха от депилация, че чак изглеждаха мръсни.

            Май е време нашите висши телевизионери да се вгледат в народа си. Ако не го познават, да си поръчат /с неговите пари/ едно истинско проучване на неговите интереси и желания. Хубаво ще бъде ако хората, които правят проучването не са пак същите, дето имат общ рекламен бизнес с едни други хора, които пък имат акции в една друга телевизия. Най-добре ще е тези хора да са чужденци и да нямат корпоративни клиенти на територията на "тази страна".

Тогава ще стане ясно, че както и другите, българският народ се състои от класи, прослойки и групи, които освен по партиен, се делят и по други признаци. Ще стане ясно, че в условията на бедност и корупционен натиск се раждат нови идеи, радикализират се цели прослойки, умират и се раждат нови национални митове. Че хората се интересуват от бъдещето на селското стопанство, традиционните и модерни индустрии, науката и технологиите, предизвикателствата на глобализацията, унищожаването на историческото ни наследство и култура,занаяти,медицина, умения, технологии...

Ще стане ясно, че хората питат: кои могат да бъдат наши приятели и партньори, освен омръзналите ни до втръсване европейци. Ще стане ясно, че ако министрите не могат да отговорят на тези въпроси, поради заетост да връзват бюджета, има други хора, от практиката и от академичните среди, които знаят отговорите.

БНТ - НАЦИОНАЛНА ИЛИ НЕЧИЯ

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА