РУСИЯ, ТЪПАЦИ!

в. “Пари”, 2002 г.

         Един американски президент беше закачил над бюрото си паметна бележка с надпис: "Икономиката, глупако!". Така разсъждават президентите на най-прагматичната нация в света - който пренебрегва икономиката е глупак.

         Но да си глупак е малкото зло. Всеки от нас поне един път в живота си е бил. Това е някак човешко, дори трогателно. Кога обаче глупакът се превръща в тъпак?

         В началото на 90-те видни наши активисти желаеха да прекратим връзките с Русия и да внасяме газ от Северно море, от Иран или дори от Ирак. Човекът, в чията глава се е родила тази идея, можем да определим като глупак. Защото 10 години по-късно Русия отново е най-големия износител на топлинно-енергийни ресурси в света. При този безспорен факт, би могло да се очаква, че нашенските стратези ще им светне под шапката. Но не би. Дори крилатата фраза на Стамболов "Винаги с Германия, никога срещу Русия" не може да усмири нашите пишман русофоби. И днес министрите обикалят проекта Бургас-Александрополис като голям камък. Обикалят го чак през САЩ и Казахстан. Казано на прост народен език искат с мечката мед да ядат, но без подписа на мечката. Онези, на които все им се привижда дългата ръка на Москва, не си дават сметка, че и сега почти цялата ни енергетика лежи върху руски суровини и технологии, а оръжейното индустрия - на руски лицензи. Че туризмът разчита на непрестанно увеличаващите се руски туристи, които плащат като за световно, а не като европейски пенсионери.

         Наскоро по медиите се завъртя някаква смешна статистика, сравняваща оборотите на Русия с тези на щата Калифорния. Няколко нашенски активисти, между които един доскорошен комунист, обясниха, че посткомунистическа Русия нямало "как да ги стигне американците". От това двуседмично бърборене не стана ясно за какви точно "обороти" става дума. Задачата беше да се потвърди, че днешния голям брат е по-голям от бившия. И вероятно задачата е изпълнена, ако в американското посолство имат кабелна телевизия.

         Като стана дума за обороти, нека видим на какви обороти влезе Русия в новото хилядолетие. От началото на века до днес - над 20% увеличение на БВП и над 30% увеличение на инвестициите в основния капитал. Износът на стоки се е увеличил с 25% , на машини оборудване и транспортни средства с повече от 70% .  За три години реалните доходи на населението са нарастнали с 32%, а крайното потребление бележи рекорд през 2002 г. с увеличение от над 30%.

         През 1999 г- резервите в злато и валута са 11 милиарда долара, а само три години по-късно - близо 65 милиарда. Такава е, господа русофоби, простата шаячна правда.

          Най-богатият човек в Русия Михайл Ходурковски нарече тази икономическа картина  "капитализъм със сталинско лице". И вероятно има основания. Руският президент пресече с желязна ръка демокрацията в стил "песни и пляски", която доведе до финансовата криза от 98 година. Той назначи на ключови постове офицери от бившия КГБ, които са му подчинени пряко. Повечето сайтове на заводите в Самара и Тула са затворени. Там се разработват нови ракетни и самолетни двигатели, оръжейни системи от ново поколение, експериментират с нови енергийни и оптични системи. Днес свободата в Русия не е дотам безбрежна, че всеки да прави каквото му скимне в ущърб на собствения си народ. Там житото не може да изчезне внезапно или неочаквано да увеличат телефонните услуги. Затова пък могат внезапно да те арестуват. Както стана с автора на дефиницията "капитализъм със сталинско лице". Съдът ще реши дали Ходурковски е прав, или ще трябва да върне парите. Между другото Путин намекна, че може да се преразгледат някои принципи на приватизацията  от един отминал период. И вероятно преразглеждането ще започне след изборите.Познайте кой ще е следващия президент на Русия от първи път.

         Русия е такава каквато е - чудовищна икономическа и военна сила до 1913 година и динамична, противоречива, полусекретна, огромна и богата държава днес. И нашият капитализъм с лице на мушморок трябва да си даде сметка, че отношенията с Русия са част от икономиката на страната, така както отношенията ни с другите партньори. Нека отново си припомним, че именно Стефан Стамболов изчисти българо-руските отношения от излишните емоции.

РУСИЯ, ТЪПАЦИ!

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА