Робство.bg

СПРАВКА ЗА АВТОРА

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА

в. “Монитор” 2005 г.

Наскоро министър Христина Христова заяви, че в овладяването на безработицата сме постигнали по-добри резултати от Полша и Словакия. Не е ясно защо един уважаван и съвестен човек като нея така охотно се включи в Одата на радостта, която нашите управляващи ще припяват без прекъсване до заветната 2007-ма. Ако погледнем данните от Програмата за европейски сравнения на НСИ, не ни идва нищо наум освен - “Нерде Ямбол, нерде Стамбул”. Но по-актуална и тревожеща за случая е друга българска пословица “Залудо работи, залудо не стой”, чийто смислов аналог са програмите за временна заетост. Нашите управляващи прекрасно знаят, че структурен недъг на българската икономика е ниския коефициент на полезно действие. В производството на стоки и особено в суровини за хранителната индустрия системно възникват дефицити. В селското стопанство работят близо 11% от заетите лица и това щеше да бъде хубава цифра за България, ако земята беше уедрена и обработващата техника високоефективна. Статистиката отчита, че близо 33% от заетите работят в индустрията, но не става ясно каква част от тази индустрия е на трупчета и колко от “заетите” в нея не са си получавали заплатите от половин година. Близо 1.7 милиона са заети в услугите. Само че през лятото.

Нашите управляващи май не си дават сметка, че до 2007-ма година няма никакво, ама никакво време. За да се впишем поне малко в динамиката и темповете на Европа /дори когато тя е в криза/ ние се нуждаем от един, не - от множество пробиви в гнилото статукво от последните 15 години. Включително и в представата ни за случващото се след 2007-ма.

Стана ясно, че в България за референдум и дума не може да става. Но тези, които направляват съдбините ни, можеха да направят едно широко допитване до малкия и средния бизнес. Ако не за сведение, то поне от кумова срама. Вместо това обаче, нашите евроинтегратори отвързаха синджира на мръсните пари и днес не могат да се нахвалят с темповете в туризма. Темпове, които заплашват да направят от българското черноморие първия в света дисниленд на чалгата и циганската проституция.

Изглежда у нас високите етажи на властта са толкова високи, че оттам не се вижда онази мазна, непродуктивна ципа от тарикати, които осъществяват контрол върху всяка стопанска инициатива на обикновения гражданин. Тази същата слуз вече започна да усвоява и преразпределя европейските пари. Същата тя отлично се оправя сред джунглата от нормативни актове, разрешителни и лицензи, в които окончателно се оплетохме по пътя към капитализма. Трябваше да ни бъде казано в прав текст че “българските депутати работят за престъпниците”, за да подскочат като ощипани нашите активисти. Те, както се очакваше, разбраха тази фраза в прекия смисъл - дали, аджеба, някой не ги е снимал когато са приемали някой и друг плик. А добронамереният човек, когото обявиха за незначителен чиновник, всъщност искаше да им каже: “Депутати, не създавайте некадърна нормативна база, защото тя е естествената хранителна среда за престъпниците”.

Щом не можем да си оправим собствените бакии, като как смятаме да я превземем европата? Дори практиката на Бай Ганю не ни върши работа по европейските въпроси. Живеем в ново време. Ако Балкански живее днес, той ще има толкова проблеми с Агенцията за регулиране на мускалите, че по естествен път ще се ориентира към производството на фалшиви бандероли за тях.

В началото на прехода нашите пишман демократи наложиха модела на примитивния капитализъм с лозунга “да хвърлим всичко в ръцете на пазара”. Днес берем плодовете – изправени сме пред една икономика, която нито е пазарна, нито е икономика. Това, впрочем, го знаят всички – от едрия бизнесмен, които ни продава хляб и бензин, до смуглата цветарка, която предлага фелацио. След като отказаха да питат народа, нашенските “бащи на нацията” имат само един избор – да материализират представите, които се въртят в собствените им затворени глави, да нацвъкат в България десетина престижни обекта по теркя на Европа и да развеждат из тях еврокомисарите. В този процес биха могли да участвуват и широките народни маси - по принципа на временната заетост.