НИЩЕТАТА MACHT FREI

в. “Пари”, 2006 г.

Що се отнася до бедността в България - всичко е ясно. Дори от официалната статистика човек се хваща за главата. Близо милион и половина български граждани живеят под линията, която някой е определил на 50 евро. В най-закъсалите държавни предприятия на комунистически Китай средната работническа заплата е 300 долара. Там са останали само 178 такива предприятия. Данните са от публикации на Руската академия на науките, а в Русия феновете на китайския бум не са много. Поради познатата и нам славянска черта - завистта.

Сега нека си зададем любимия въпрос: Къде сме ние? Налице е поредната нерадостна картина. Ето част от данните за количествата нехранителни стоки закупени средно на 100 домакинства в България.  През 2004 година само едно от 100 семейства си е позволило да купи нов хладилник.

В средностатистическото семейство е влязла само една кожена мъжка обувка /0.48 чифта/, 320 грама сапун за пране, около два кубика дърва за горене и 170 килограма въглища, което си е 15 кофи за цялата зима. Данните за 2005 година не са по-розови, тъй като общия месечен доход на едно домакинство се е увеличил с по-малко от 20 лева. През месец декември средностатистическият българин е преживявал деня с около 300 грама хляб, с 80-90 грама месо и толкова картофи.

Бихме могли да определим тази картина като панорама на бедността. Но подобна характеристика е бледо отражение на състоянието, в което е натикано населението на страната, тъй като това продължава вече три петилетки. Всъщност тук става дума за продължителна, застойна и вероятно безнадеждна  н и щ е т а.

Разликата между бедността и нищетата е съществена. Все още има хора, които споделят максимата “Бедността не е порок”. Но тази максима не важи за нищетата. Нищетата е порок. У нас тя се е превърнала в характерен за новото време недъг, който все повече заприличва на недъг по рождение.

Другата съществена разлика /която би трябвало да светне като аварийна лампа в главите на нашия елит/ е, че ако бедността е състояние на портмонето, нищетата е състояние на духа, състояние на отделната човешка личност, а що се отнася до България -  състояние на народните маси. Тя, нищетата, превърна масовия българин в това, което е днес - инертен, аполитичен, податлив на евтини внушения, а същевременно недоверчив към всичко ново, особено когато идва “отгоре”. Повсеместната беднотия е тази, която привързва съзнанието към ежедневното парче хляб. Тогава изчезват близките и по-далечни хоризонти на човека, тогава той тръгва към единственото свободно пространство - навътре в себе си, където са инстинктите, където се ражда и нищетата.

Затова нека онези умни глави, които окачествяват собствения си народ като неподготвен за стратегическия преход към хоризонтите на собствените им политически амбиции, ако не друго, да си представят нагледно данните от статистиката. Нека осъзнаят, че дневната дажба от 300 грама хляб е всъщност парче хляб, 90 грама картофи е всъщност един картоф, а 90 грама месо е онова, което оставят в чиниите си след всеки обяд в ресторантите около жълтите плочки.

Ако и след това упражнение не им светне под шапката, май ще се наложи да извадим едни други данни, в чиято прецизност никой не се съмнява. Това са данните за количеството, продуктовия състав и калоричността на дневния порцион в едно общежитие за принудителен труд в нацистка Германия, известно със своя екзотичен портал, на който пишело “ARBEIT MACHT FREI” -  РАБОТАТА ТЕ ПРАВИ СВОБОДЕН.

Вместо хепи-енд, нека да кажем и добри думи за нищетата. Главното й положително качество е, че тя не стои на едно място. Ражда се долу, сред бедните хора, но не остава дълго там. Тя е като вирус, които бързо тръгва нагоре. И ако долу ражда безизходица и апатия, горе предизвиква политически разврат.  И остава завинаги там, защото това е естествената й среда. В този, последен етап на заболяването, бедният човек може спокойно да отдъхне и да извика: “Нищетата ме направи свободен да взема тоягата!”

НИЩЕТАТА MACHT FREI

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА