АЗИС ИЛИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА

непубликуван текст, 2004 г.

Къде ли щеше да бъде днес Азис, ако не беше се случил величавия преход към демокрацията? Къде ли щеше да гние този сочен плод на транссексуалната любов, ако безчувствения мрак на тоталитаризма още тегнеше над нашата мила родина?  Ако още живеехме сред УАЗ-ки, ЗИЛ-ове и партийни секретари?

Представете си това безценно дете, захвърлено в комунистическата  джунгла от грубияни - миньори, металурзи и закупчици! Представете си как неговия талант гасне в някаква кръчма край  Костенец или Бобов дол!  Там, където свенливия глас на нашата уникална етночучулига, се издига сред тютюнев дим от “Ударник” и “Арда”-второ, сред грубиянски шеги относно характерните маниери на изпълнителя, които днес справедливо определяме като “различност”.

Можем ли въобще да си представим - от днешната позиция за право на свободен избор - как в късните часове на нощта, анонимен и доста пиян представител на работническата класа отправя към нашия герой предложение да му изпее една песен за последно, като при това намеква за интимна близост? Какъв чутовен сблъсък би произлезъл от срещата между днешния либерален нравствен модел и финалната сцена от онази мрачна комунистическа нощ, в която, обладан от вътрешни трепети и безалтернативен натиск, подпрян на дъсчения кенеф зад кръчмата, нашият идол простенва “Как боли…”

Хвала на демокрацията, която направи невъзможен този кошмар! Хвала на онези незабележими люде, които с последни сили изпълзяха от сивото ежедневие на тоталитаризма и си направиха обща снимка, преди да се захванат за работа. Хвала им, че удариха право в сърцето онази система, като премахнаха работническата класа, селяндурите с техните овце и крави, химията и металургията с типичните за тях съветски специалисти, напоителните системи, които принуждаваха родната земя да ражда все повече за да храним гладните братушки.

            А как свободно се диша днес! Дори невръстните граждани на България могат да изберат своя път в живота. Те не са затворени в някаква детска ясла, където им нареждат само да папкат и слушкат. Те волно щъкат покрай щандовете на плурализма, където са изложени картинки на един чичко с брада и мустаци, облечен в корсет и  розови гащички, който цунка дупетата на двама батковци с големи мускули. По телевизията им разказват как две какички удушили своята приятелка, а после били на дискотека и слушали песента “Нестандартни сме…”

            Правото на избор, дами и господа, е главното завоевание на демокрацията у нас. Като изключим безусловните и задължителни евроатлантически ценности и правото на най-голямата демокрация да въвежда ценностите на цивилизацията,където си поиска - всичко останало е свободен избор.

Този избор дори е задължителен. Има ясна директива да се подкрепя и активно да се провежда Различността. Нашите мъжки рожби още отсега трябва да се замислят дали ще прекарат живота си като скучни граждани или ще минат на екстази, сутиенчета и жартиерки. Те трябва още отсега да се подготвят да участвуват в социални експерименти като заяват смело позициите си - подобно онзи светъл младеж, който се изчурулика пред камерите на BIG BROTHER - и чрез това свободно волеизявление опръска сивите килимчета на старото мислене в хиляди български домове.

Нужен е нов подход, окончателен пробив в застоялото блато от традиции и псевдопатриотизъм. Чрез средствата на шоубизнеса и свободния пазар трябва окончателно да се приключи с мухлясали понятия като различието между половете.

 Необходимо е час по скоро да се преосмисли кадровата политика относно контингентите в Ирак и Афганистан. Там се забелязва умишлена политика за подбор на физически здрави, бихме казали груби младежи от печалноизвестния триъгълник Елхово-Грудово-Звездец. Тези екземпляри не са достатъчно подготвени за сложната обстановка в районите на традиционния ислям. В контингентите немедлено трябва да се включат повече нестандартни младежи от столицата, от морската столица, от коафьорските среди, миксклубовете,шоубизнеса и Централна гара.

 Все още малко се говори за фелациото, като алтернатива на традиционната любов и сигурно средство за преодоляването на пропастта, зееща между елегантното дамско начало и колебливия дух на българския мачо.  Занемарени са контактите с Белгия. Морската ни столица отдавна трябваше да се побратими със Сан Франциско.

Неоправдано ниско е нивото на масови разстрели в училищата. В това отношение сме далеч от нашия равноправен партньор САЩ. Наблюдава се макар и слаб, но изключително тревожен интерес на младежите към селското стопанство. На тези граждани трябва да се разясни, че този отрасъл не е конкурентноспособен в обществата към които се стремим.

 Мястото на нашата младеж е в телевизионните игри, порносайтовете, еротичните масажи и програмите за временна заетост. Трябва да стане ясно, че с установяването на новия световен ред, такива дейности като сеитба, жътва и пр. постепенно ще се изместват към районите с прохождаща демокрация и окончателно ще се установят някъде между реките Тигър и Ефрат. С въвеждането на електронното правителство у нас животът ще става все по-виртуален. Това ще бъде един живот на бонуси, отстъпки и специални услуги. Мощни капиталови потоци ще преобразят България и тя ще стане част от света на глобалната демокрация.

АЗИС ИЛИ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА