РОБСТВО.BG

в. "Пари", 2004 г.

        Вече 15 години апологетите на прехода рисуват пред хората красивата картинка на някакво капиталистическо общество, където просперират предприемачеството, средния, малкия бизнес и отделния човек, който има свобода да прави каквото си иска, за да се справи с живота съобразно индивидуалните си качества и свободен избор.

         Нищо подобно не се случи през този период на жалко управление и жалко съществуване. На въпроса защо в България няма средна класа, тази, която гарантира стабилитета на държавата, отговорите са много. Свободната инициатива предполага освобождаването на нови територии /в прекия и институционалния смисъл на думата/ на които да се развиват предприемачите и наемните работници. От своя страна държавата като най-големия предприемач се договаря с бизнеса, за да му освободи онези територии, които са необходими не само за просперитета на отделния бизнесмен и неговите работници, но и за общия просперитет на населението. Нищо подобно няма у нас. У нас под държава се разбира съд, прокуратура, енерго,парно, данъци, такси, разрешителни, касови апарати, държавни поръчки, приватизация, концесии - все понятия, които нямат нищо общо с овладяването на нови територии и създаването на нови продукти. Между съществуването на отделния човек като физическо лице и стотиците хиляди ЕТ-та и ООД-та фактически няма никаква разлика. Административния натиск върху фирмите е точно толкова голям, колкото и върху отделния човек. По смисъла на закона той не може да извърши никакво действие за да придобие някаква облага, ако не се е регистрирал като индивидуален БУЛСТАТ. Бидейки обаче веднъж регистриран, той е длъжен да даде своята лепта на държавата, независимо дали резултатът от неговата икономически дейност е положителен или отрицателен. Както и да го усукваме, тук става дума за робство.

         България е държава от роби и олигархия и по други признаци. Най-фрапиращите са свързани с регулярно възникващите кризи в заплащането на труда, здравеопазването и натиска на монополите върху отделния човек. Самият факт, че държавата разрешава приватизация на предприятия, които не са издължили заплати на работниците, означава, че тя няма намерение да плати тези заплати, а трябва да ги плати някой друг. По същия начин цезарите в древния Рим са принуждавали силово римските богаташи да финансират народа и робите им.

         Също както в древния Рим у нас в края на годината патрициите хвърлят от балкона тринадесета заплата и пенсия на робите, за да преживеят празниците и да си платят тока.

         Също като големите латифундисти, земеделското министерство хвърля на земеделците дребни монети само и само да не пропадне сеитбата на новата реколта. А когато трябва да се прибира богатството, което е родила безплатната българска земя, пуска схемата от тарикати, мутри и “собственици” на зърнобази, започва да играе с квотите за внос и износ и така всяка година. Целта е производителят-роб да се остане такъв, без собствени средства за възпроизводство.

         Също както римските богаташи, свързани с върховната власт, нашите чиновници, делящи комисионни с търговците, първо правят търговете за лекарства, за да приберат собствените си горници, и чак тогава доставят лекарствата, независимо колко от болните роби вече са отишли на оня свят.

         Също както в робовладелските общества, у нас системно възникват продоволствени кризи, които се разрешават силово. Забавно е да се слушат аргументите на онези, които припадат по пълните сергии и фактът, че тока вече не спира. Истината е, че токът спира за близо половин милион граждани в страната, защото не могат да го плащат. Това значи, че на пазара за електроенергия има дефицит от евтин ток за  огромна група хора. Видимото наличие на стоки и услуги прикрива същинското наличие на мащабни дефицити. Те се разрешават силово, тоест не по закон. По незаконов път в България се внасят стоки, необходими за екзистенц минимума на огромната част от населението. Тъй като икономиката на страната не работи на обороти, които да осигурят достатъчно количество евтини стоки, те се внасят от Китай,Турция и битпазарите на Европа с мълчаливото съгласие на държавата и вече 15 години контрабандните канали, които пълнят магазините за 1 лев просперират. Патроните на тези канали са най-богатите хора у нас. За тях се говори малко, тъй като и Европа има сметка хората в България да получават всеки ден своя мизерен дял от живота за 1 лев. По този начин страната се е превърнала и дълго още ще остане битпазар с магазини и сергии където основното количество стоки са опасни за здравето и живота на хората. Навикът да се купуват евтини и вредни стоки се е превърнал в условен рефлекс не само за най-бедната част от населението, но и за тези, които все пак успяват да вържат двата края, като под евтина стока трябва да разбираме всичко - от сутиените и прашките до вестниците и кабелните телевизии.

         Както и в робовладелските общества, властта у нас е обвита в заслепяващи народа одежди и ослепителни колесници, като започнем от мерцедесите и завършим телевизиите. Нарастващият натиск на блясъка, лукса и “забавленията” имат една единствена цел - да изградят плътна светлинна завеса между робите и  “патрициите”, а зад нея да се разпределят ролите - кой да храни робите /Мето Илиенски и Пилето/, кой да ги забавлява, кой да ги управлява и как всички те заедно периодично да събират паричната маса.

РОБСТВО.BG

ГЛАВНАТА СТРАНИЦА